Инфлацията в България е 6% при 4% в еврозоната според експресните оценки за октомври. Управителят на БНБ Димитър Радев коментира разликата по време на семинар на Европейския икономически и финансов център към Лондонския университет.
„Не бива да обясняваме цялата разлика между инфлацията в България и в еврозоната с цените на енергията.“
ДИМИТЪР РАДЕВ · УПРАВИТЕЛ НА БНБ
Средният лихвен процент по новите жилищни кредити в България е около 2,4%, докато съставният показател на Европейската централна банка за еврозоната е около 3,6%. Радев отбеляза, че тези показатели не са напълно съпоставими; значение имат и таксите, срокът на фиксираната лихва и условията за промяната ѝ.
Енергийният шок може да се отрази с различна скорост. При договори, чиито цени са пряко обвързани с пазара, натискът се усеща бързо, а при фиксирани цени може да се прояви месеци по-късно, когато договорите бъдат подновени. Увеличението на производствените разходи не се пренася автоматично върху потребителските цени: доставчикът може временно да го поеме, а регулираните тарифи да забавят отражението върху сметките.
Според Радев влияние имат още растежът на заплатите и доходите, вътрешното търсене и кредитирането. При силно търсене предприятията по-лесно прехвърлят разходите върху цените. При услугите важна е връзката между заплатите и производителността, тъй като трудът заема значителен дял от разходите.
България е част от еврозоната от януари, а БНБ участва във формирането и прилагането на общата парична политика. Целта е инфлацията да се върне до 2% в средносрочен план. Радев посочи и войната на Русия срещу Украйна като фактор, нарушил търговията в регион, от който се изнася зърно и през който минава маршрут за износ на казахстански суров петрол.
