В разказите на Светослав Минков автоматите имат човешки лица, градовете изглеждат като лабиринти, а всекидневието може да се окаже по-необяснимо и от най-смелата фантастика. На 22 ноември се навършват 60 години от смъртта на писателя, починал през 1966 г. на 64-годишна възраст.
Роден през 1902 г. в Радомир, Минков принадлежи към поколението български автори, което в първите десетилетия на ХХ век търси нов език за променящия се свят. Той пише разкази, фейлетони, пътеписи и приказки, превежда и работи като журналист, редактор, коректор и библиотекар. Запознава се с европейската модерна литература по време на престоя си в Мюнхен, а по-късно продължава образованието си в София.
Фантастичното като огледало на действителносттаСред най-познатите му книги са „Синята хризантема“, „Игра на сенките“, „Автомати“ и „Дамата с рентгеновите очи“. В тях фантастичното не служи само за бягство от действителността. То е начин да бъдат видими страховете, суетата, механизирането на човека и абсурдите на модерния град.
Затова Минков често е определян като един от бащите на модерната българска фантастика. Българското национално радио го представя и като разказвач на модерните времена, чиито творби съчетават сатиричен поглед, гротеска и интерес към научните и технологичните промени.
През 1922 г. Минков участва в издаването на „Календар Българан“ заедно с Христо Смирненски. По-късно, съвместно с Гео Милев и Владимир Полянов, участва в създаването на „Аргус“ – издателство, посветено на фантастичната литература. Тези ранни инициативи показват интереса му към жанр, който дълго време остава встрани от литературния канон.
Писателят, който гледа отвъд границитеПрез 1936 г. Минков посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Пътуването му дава материал за книгите „Мадрид гори“ и „Другата Америка“, в които личи любопитството му към непознатите общества, големите градове и различните представи за модерност.
„Принадлежа на една по-широка общност, отколкото родината ми България“, пише той в писмо до художника Георги Папазов, цитирано от Архивния фонд на Българското национално радио. Думите обясняват и особеното място на Минков в българската литература – писател с ясно национално присъствие, но с въображение, което постоянно преминава границите.
Като преводач той пренася на български творби на Ханс Кристиан Андерсен, Густав Майринк, Едгар Алън По и други автори. Негови произведения са превеждани на 15 езика.
Литература и гражданска позицияЖивотът му преминава през политически сътресения, войни и резки обществени промени. През 1941 г. Светослав Минков свидетелства в защита на поета Никола Вапцаров, като говори за художествените качества на неговата поезия.
Минков умира на 22 ноември 1966 г. след кратко боледуване. Шестдесет години по-късно книгите му продължават да се четат не само като фантастика от миналото, а и като литература за човек, който се опитва да остане човешки в свят, все по-населен от машини, образи и привидности.
Източници: bta.bg, old-news.bnr.bg, archives.bnr.bg

