Сдружение „За достъпна и качествена храна“ настоява българските институции да публикуват какъв мониторинг на пер- и полифлуороалкилираните вещества (PFAS) се извършва в храните и питейната вода, кои продукти и водоизточници се изследват и какви са резултатите.

Позицията е представена от председателя на организацията инж. д-р Андрей Велчев след специален доклад на Европейската сметна палата от 18 ноември 2026 г. за политиката на Европейския съюз към т.нар. „вечни химикали“. Одиторите предупреждават, че регулациите изостават от рисковете, много PFAS не са регистрирани по европейското химическо законодателство, а ограниченията се въвеждат бавно. Според доклада процедурите продължават средно около пет години, а една трета от държавите членки не извършват проверки за спазване на ограниченията.

Лимитът не е равен на пълна безопасност

Европейската сметна палата посочва, че действащите лимити за PFAS в храните и питейната вода не са основани на най-новите научни данни. Одиторите изрично отбелязват, че законовите граници не винаги гарантират безопасност при редовна и продължителна консумация. В доклада се посочва и че над 1400 PFAS се използват в различни продукти и приложения.

В европейското законодателство са определени максимални нива за четири вещества от групата в определени храни от животински произход. За питейната вода са установени параметрични стойности от 0,10 микрограма на литър за сумата на определени PFAS и 0,50 микрограма на литър за общите PFAS. Европейската сметна палата обаче предупреждава, че тези ограничения може да не отразяват напълно натрупването на замърсяването и актуалните научни оценки.

Европейският орган за безопасност на храните определя намаления отговор на имунната система към ваксини като най-критичния здравен ефект при оценката на PFAS. Риба и яйца са сред храните, които допринасят най-много за излагането чрез храната, а децата са сред по-силно изложените групи заради по-високия прием на храна спрямо телесното им тегло.

Сдружението иска конкретни отговори

„Можем да имаме продукт, който отговаря на действащите нормативни изисквания, но това само по себе си не означава, че всички дългосрочни рискове са изключени“, заявява Велчев.

По думите му липсата на представителни данни не може да се приема като доказателство, че риск няма. Сдружението иска да стане ясно с каква честота се изследват храните и водата, разполага ли България с достатъчен лабораторен капацитет и достъпни ли са резултатите за обществото.

Организацията настоява за разширяване на научно обоснованите изследвания и за по-тясна координация между институциите, отговорни за безопасността на храните, водите и околната среда. „Не искаме да плашим хората. Искаме институциите да спрат да разчитат, че невидимият риск е невидим и за обществото“, посочва председателят на сдружението.

Според организацията темата за PFAS трябва да бъде включена в националния дневен ред за безопасността на храните и общественото здраве, включително при бъдещи обсъждания на контролни и законодателни мерки.