Жителите на 738 населени места в България нямат достъп до редовен автобусен транспорт. Това сочат данни, събрани от общините през февруари 2026 г. Най-засегнати са възрастните хора без кола. За да стигнат до лекар, аптека или държавна институция, те зависят от съседите си или плащат за такси.
Положението се влошава заедно с обезлюдяването на малките селища. При толкова малко пътници превозвачите все по-рядко виждат икономически смисъл да обслужват подобни линии.
Години без връзка с града
В село Росица, община Павликени, от осем години не е спирал редовен автобус. Местните нямат обществен транспорт нито до общинския център, нито до Велико Търново или околните села.
Наташа Кирова разказва, че хората разчитат поне на вторник, когато е пазарният ден и по правило трябва да има курс. Тогава те могат да напазаруват, да се поразходят и да минат през аптеката.
Според кмета на селото Айдън Юмеров най-тежко е за самотните възрастни. По думите му в Росица има седем-осем вдовици без собствен превоз, които търсят помощ от роднини и съседи. Той е скептичен, че линия може да съществува без сериозни дотации: „Коя фирма може да издържи – я се качи един човек, я не се качи“.
В съседния Вишовград картината е същата: от години няма редовна линия до Павликени и Велико Търново. Крум Димитров споделя, че възрастните се придвижват с таксита или с каквото успеят да намерят. Затруднени са и по-младите, които работят във Велико Търново, защото без собствена кола пътуването до работа е изключително трудно.
Такси за десет евро и празни търгове
Британецът Анди Сърл, заселил се във Вишовград, също няма автомобил и за ежедневните си нужди зависи от приятели или от такси. Той обяснява, че в селото има два магазина, но без транспорт до Павликени не може да купува по-евтина храна за себе си и за животните си. Дори плащането на сметките за ток и вода се е превърнало в проблем.
„Преди години беше десет лева, а сега – десет евро“, казва Сърл за цената на таксито.
От община Павликени посочват, че линията Бяла Черква – Вишовград – Росица не привлича превозвачи заради малкото пътници. Кметът Емануил Манолов уточнява, че всяка година общината обявява обществена поръчка, но не се явява нито един кандидат. Затова се сключват едногодишни договори с цената на множество компромиси.
Манолов припомня, че Бяла Черква е на по-малко от 3 км от Павликени и разполага с пешеходна и велосипедна алея. Другите две села обаче са малки и се намират в най-отдалечените точки на маршрута.
Обезлюдяване, но и нови заселници
Липсата на автобуси е част от по-широката демографска криза. По последните данни на Националния статистически институт (НСИ) към края на 2025 г. в страната има 192 населени места без нито един жител. В други 1280 села живеят между 1 и 49 души, което означава, че почти всяко четвърто селище у нас е с под 50 обитатели.
Област Велико Търново, в която попадат Росица и Вишовград, е първа по брой напълно обезлюдени места с 63, следвана от област Габрово с 60. Общо в селата в края на 2025 г. живеят 1 677 521 души, или 26,1% от населението. Останалите 73,9% са съсредоточени в градовете.
Когато в едно село живеят само няколко десетки души, приходите от билети трудно покриват разходите за редовна линия. В същото време без автобус хората губят лесен достъп до работа, образование и здравни услуги, които са ключови, за да останат жителите в малките населени места.
Все пак в някои села има признаци на съживяване. През последните години там се заселват млади семейства, както и пенсионери, завърнали се от големите градове. Изабела Чорбаджиева, председател на читалище „Трезвеност – 1924“ в Росица, смята, че това налага преосмисляне на транспортните схеми, тъй като има нови жители и нови домове, а оттам и повече движение.
По думите ѝ хората биха платили малко по-скъп билет, ако държавните субсидии позволят да има редовни курсове. Не е задължително билетът да струва едно евро, но може да се постигне приемлива цена, допълва тя. Кметът Манолов също вижда изход в държавна подкрепа за нерентабилните линии и е убеден, че при наличие на субсидии желаещи превозвачи ще се появят.
