Новини
Докато пазехме книгата, машината се научи да пише
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВКАКВО става с модерния четящ човек в наши дни? Ще продължи ли да бъде четящ и ако не продължи, ще остане ли модерен човек? Без четенето неговата културна идентичност няма ли да се разпадне? Запътил ли се е читателят на книги към Червената книга, а безкнижните му потомци към предмодерните времена?Спирам с въпросите, за да припомня в търсене на отговори две местни събития, между които мина четвърт век.МИШКАТА И КНИЖКАТАПървото е кандидатстудентският изпит по журналистика през 2001 г., когато се падна темата „Ще изяде ли мишката книжката?“. Тя предпоставяше, че книгата и компютърът вече са в „комуникативна схватка“ и книгата може да загине в нея. Краят на ХХ век, както впрочем и на всеки друг, беше нагнетил предчувствия за край на какво ли не още, включително на книгата, а оттам на четенето, а оттам и на читателя. Това докарваше по-възрастните до паника, защото не можеха да си представят, че младите няма да прочетат книгите, които те са чели на младини, и така ще се разпадне културният континуитет между поколенията.Но и по-лошо. В модерния свят на четенето, и то на точно определени, станали класически заглавия като „Божествена комедия“, „Дон Кихот“, „Война и мир“, „Престъпление и наказание“, „Клетниците“, „Оливър Туист“ и т.н., се гледа като на задължителна форма на сублимация, която удържа нагоните и ги подчинява на „моралния закон в мен“. С други думи, нечетящите буквално стават опасни за четящите – не можеш да си сигурен, че който не посяга към книгите, няма да посегне на околните, че децата утре ще ...
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗