Създаване на специална икономическа зона "Странджа" със специфичен митнически и данъчен режим, която да стимулира местния бизнес, да привлече инвестиции и да противодейства на обезлюдяването на пограничните населени места, предлага кметът на Бургас Димитър Николов. По думите му е да бъде проучена възможността за обособяване на територия със специални икономически условия, включително преференции за местни търговци и определени дейности, както и за въвеждане на механизми за контрол върху подобен режим. Предложението е представено във видеообръщение, публикувано от Николов във "Фейсбук". Според него традиционните инструменти за регионално развитие не са достатъчни, за да обърнат дългосрочните негативни демографски и икономически тенденции в Странджа. Кметът смята, че е необходимо целенасочено решение, което да създаде икономически стимули за задържане на населението и връщане на предприемаческата активност в района. Кметът на Бургас допълни, че евентуалната зона би могла да обхване община Малко Търново и населени места от съседни общини, които също са засегнати от обезлюдяване и липса на икономическа перспектива. Обхватът ѝ трябва да бъде определен след експертен анализ, като Николов допуска възможност инициативата да бъде разширена и към района на Сакар. Като първа стъпка Николов предлага създаването на междуведомствена работна група с участието на държавни институции, която да проучи европейския опит и възможностите за прилагане на специален режим в съответствие с европейското законодателство. Според него трябва да бъдат потърсени и консултации с Европейската комисия. Демографският натиск върху Странджа Предложението му идва на фона на продължаващото демографско свиване на вътрешността на област Бургас. По данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2025 г. община Малко Търново има 2479 жители. Населението на община Средец е 12 711 души, а на община Царево – 8396 души. Особено показателен е размерът на община Малко Търново, която е най-малката по население в областта. В нея живеят едва 0,6 на сто от жителите на област Бургас. Демографската картина на региона показва и по-широкия мащаб на проблема с малките населени места. Според регионалния доклад на НСИ за 2025 г. в област Бургас има 70 населени места с под 100 жители, а едно село - Дюля в община Руен, е без население. Възрастните хора на 65 и повече години са 23,4 на сто от населението на областта. Тези показатели се отнасят за цялата област Бургас, а не само за Странджа, но очертават средата, в която се развиват и пограничните общини. Кметът на Бургас Димитър Николов посочва като примери за територии със специфичен митнически статут Ливиньо в Италия, Хелголанд в Германия и испанските градове Сеута и Мелиля. Според него опитът на тези места може да бъде проучен при разработването на модел за Странджа. Европейското законодателство действително предвижда териториални изключения от общата митническа територия на ЕС. Сеута и Мелиля например не са част от нея, като за търговията им с останалата част на Съюза действат специални правила. Подобни изключения съществуват и за някои други територии. Прилагането на подобен механизъм в България обаче би изисквало отделен правен и икономически анализ. Самото наличие на европейски примери не означава, че същият режим може автоматично да бъде въведен в Странджа. Необходимо е да бъдат разгледани съвместимостта с митническото законодателство на ЕС, правилата за конкуренция и държавна помощ, както и защитата на финансовите интереси на Съюза, посочва Николов.  Според предложението му преференциалният режим би могъл да обхваща определени категории стоки и дейности, включително дребна търговия и безмитна търговия при ясно регламентирани условия. Кметът допуска въвеждането на механизми за проследяване на стоковите потоци и митнически контрол, така че облекченията да се използват по предназначение. Икономическата идея не се ограничава само до търговията. Николов вижда възможност специалният режим да създаде условия за развитие на семейни предприятия, малки хотели, заведения, местни производители, занаятчии и туристически услуги. Сред потенциалните дейности той посочва производството и предлагането на екологични храни и биопродукти, организирането на зелени училища, създаването на екопътеки и велосипедни маршрути, както и развитието на природонаучен и пешеходен туризъм. Според него Странджа има природни и културни ресурси, които могат да бъдат основа за икономика, съчетаваща опазването на природата с местното предприемачество. Като аргумент срещу опасенията за прекомерно строителство той посочва ограниченията, произтичащи от статута на природен парк "Странджа", както и възможността възстановяването на сградния фонд да се осъществява предимно в границите на съществуващите населени места. Кметът обръща внимание и на потенциала за привличане на посетители от съседна Турция предвид близостта на мегаполиса Истанбул и допуска, че дори малък дял от населението му би могъл да създаде значителен туристически и потребителски поток към Странджа. Николов постави и въпроса за подобряване на транспортната свързаност и сътрудничеството със съседните турски погранични райони. Той подчертава, че идеята му не е завършен проект, а инициатива, която трябва да бъде обсъдена с местните общности, държавните институции и европейските партньори.