Падането на Старовавилонското царство вероятно е настъпило около 1587 г. пр.н.е. Това показва ново изследване, което съчетава анализ на годишни пръстени в древна дървесина, радиовъглеродни измервания, вавилонски астрономически записи и данни от полярни ледени ядра. Резултатите подкрепят така наречената средно-ниска хронология на Древна Месопотамия.

Изследването, ръководено от Шарлот Пиърсън от Университета на Аризона, се отнася до превземането на Вавилон от хетския цар Мурсили I. То не трябва да се бърка с падането на Нововавилонската империя под властта на персийския цар Кир Велики през 539 г. пр.н.е.

Дървесината свързва археологията с календара

Учените са изследвали дървени греди от дворци в Кюлтепе и Аджемхьоюк, разположени в днешна Турция. Във всеки годишен пръстен са измерени нивата на въглерод-14, а получените стойности са сравнени с данни от дървета с вече установена календарна възраст. В изследването са включени 735 нови измервания.

Външните пръстени показват кога са били отсечени дърветата. Гредите от двореца Варшама в Кюлтепе са датирани към 1837–1836 г. пр.н.е., а дървесината от двореца Саръкая в Аджемхьоюк - към 1778 г. пр.н.е. Тези дати са свързани с глинени плочки, открити в същите археологически среди, които съдържат сведения за владетели и събития.

Следи от вулкан помагат да се избере хронология

Следващата стъпка е съпоставянето на древните наблюдения на Венера с доказателства за вулканични изригвания, запазени в полярните ледени ядра. Най-силното съвпадение е с изригването на вулкана Аниакчак в Аляска около 1628–1627 г. пр.н.е. Според изследователите това съвпадение помага да се прецени коя от конкуриращите се хронологии на Месопотамия е най-добре подкрепена от данните.

„Оставащите несигурности дават силна подкрепа на средно-ниската хронология“, пишат авторите на изследването.

В този модел падането на Вавилон се поставя около 1587 г. пр.н.е. Формулировката „около“ е важна, тъй като изследването предлага най-добре подкрепената времева рамка, а не точен ден или месец на превземането.

Методът отваря път към други спорни дати

Авторите свързват резултатите с по-широка хронология, обхващаща приблизително периода от 2000 до 1587 г. пр.н.е. Тази рамка има значение не само за Месопотамия, но и за историите на Анадола, Северна Сирия, Египет и Егейския свят, които са били свързани чрез търговия, дипломация и войни.

Същите дървесни данни показват и необичайно сух период между 1228 и 1188 г. пр.н.е., включително тежка суша през 1194–1192 г. пр.н.е. Тя е предшествала с две години разрушаването на хетската столица Хатуса. Учените посочват съвпадението като основание климатичните условия да бъдат разглеждани като възможен фактор за кризата на Хетската империя, без да ги определят като единствена причина.

Източници: phys.org, iflscience.com, archaeology.org