Когато през 1986 г. британската полиция изпраща кръвна проба на 17-годишния Ричард Бъкленд в лабораторията на генетика Алек Джефрис, очакването е новата технология да потвърди вината му. Резултатът прави обратното: ДНК профилът му не съвпада с биологичния материал, открит при две убийства в Лестършър. Така първото използване на ДНК профилиране в криминално разследване се превръща в случай на доказана невинност, а не на разкрита вина.
Историята започва през 1983 г., когато 15-годишната Линда Ман е нападната и убита, докато се прибира по пътека край село Нарбъроу. Три години по-късно Доун Ашворт е открита мъртва край друга пътека в близкия Ендърби. И при двете престъпления мястото изглежда познато само на местен човек, а сходният начин на действие кара полицията да приеме, че вероятно става дума за един и същ извършител.
По онова време криминалистите разполагат с ограничени биологични тестове. Изследванията показват, че търсеният мъж е от кръвна група А, отделя определени вещества в телесните си течности и носи конкретен вариант на ензима PGM. Комбинацията стеснява кръга до приблизително 10 процента от мъжете, но не е достатъчна за идентифициране на конкретен човек.
Признанието, което не издържа пред ДНК анализаСлед убийството на Доун полицията насочва вниманието си към Бъкленд, който е забелязан в района. Той признава престъплението по време на разпит, но отрича да е убил Линда Ман. Разследващите търсят начин да свържат младежа и с двете убийства. Тогава началникът на полицията в Лестършър Дейвид Бейкър научава за работата на Джефрис и предлага тя да бъде приложена към случая.
Методът, описан от Джефрис и колегите му в списание Nature през 1985 г., позволява да се сравняват силно променливи участъци от човешката ДНК. Изследването показва, че генетичен материал може да бъде извлечен от стари кръвни и семенни петна, включително от доказателства, съхранявани години наред.
Пробите от местопрестъпленията и кръвта на Бъкленд са анализирани в лабораторията на Джефрис. Резултатите показват, че неговият генетичен профил не съвпада с профила на мъжа, оставил следи при двете убийства. На 21 ноември 1986 г. Бъкленд е освободен.
„Това беше началото на съдебната ДНК практика“, казва по-късно Алек Джефрис. Технологията посочва и истинския извършителСлед освобождаването на Бъкленд полицията организира мащабна проверка сред около 5000 местни мъже. Истинският извършител, Колин Пичфорк, се опитва да избегне изследването, като моли свой познат да даде кръв вместо него. Измамата е разкрита и ДНК анализът свързва Пичфорк с биологичния материал от местопрестъпленията. По-късно той е осъден за убийствата на Линда Ман и Доун Ашворт.
Случаят показва още в началото двойната роля на ДНК доказателствата: те могат да свържат човек с престъпление, но и да изключат заподозрян, независимо от признанието или предварителната полицейска версия. Към 14 април 2026 г. американската организация Innocence Project отчита 205 свои клиенти, оневинени с помощта на ДНК анализи.
Източници: bigthink.com, nature.com

