Новини
Израел пред политическа дилема: Може ли арабският вот да свали Нетаняху?

Докато израелският опозиционен лидер Гади Айзенкот се опитва да състави управляваща коалиция след изборите миналия месец, Израел отново се оказва в позната политическа безизходица. Партиите, противопоставящи се на министър-председателя Бенямин Нетаняху и неговата крайнодясна коалиция, разполагат с ясно мнозинство в Кнесета - 67 от общо 120 места. Четирите партии с еврейско ръководство в лагера на Айзенкот обаче имат само 48 места, което не им позволява самостоятелно да съставят правителство.
Безизходицата напомня за продължителната политическа блокада между 2019 и 2021 г., когато привържениците и противниците на Нетаняху останаха в два конкуриращи се парламентарни блока, а четири поредни избори не успяха да доведат до стабилно управляващо мнозинство. Това пише за Foreign Affairs Айман Адех - израелски адвокат и политик, който е бил депутат в Кнесета. Като израелец от арабско-мюсюлмански произход, той оглавява Обединената листа, известна като "Хадаш", в периода между 2015 и 2026 г.
"Но този път има една разлика. Арабските партии в Израел - Обединената листа и Раам - са по-силни от всякога. Благодарение на изключително високата избирателна активност сред арабските граждани на Израел те спечелиха рекордните 19 места в Кнесета: 11 за Обединената листа и осем за Раам.
Тази политическа мобилизация е важна сама по себе си, тъй като показва огромното желание на арабските избиратели за промяна и осъзнаването им колко важно е да участват в изборите. Значението ѝ обаче далеч надхвърля броя на спечелените места. Заедно арабските партии вече имат потенциала да се превърнат в решаваща сила в коалиция срещу Нетаняху, осигурявайки парламентарната подкрепа, необходима за съставяне на правителство.
Доказателство за тази сила вече има: на 17 ноември подкрепата на арабските партии беше от решаващо значение за гласуването, с което председателят на Кнесета от партията "Ликуд" беше заменен с представител на партията на Айзенкот. Сега те имат историческата възможност да насочат страната по различен път.
Като първи лидер на Обединената листа и бивш неин ръководител знам колко много е заложено на карта. През 2019 г. помогнах да оглавим новаторски опит за осигуряване на пряк глас на арабските партии в израелската политическа система. Поехме огромен политически риск, като подкрепихме Бени Ганц - тогава бивш началник на генералния щаб на израелската армия и основен съперник на Нетаняху - като кандидат за съставяне на правителство. Направихме го въпреки дълбоките си политически и идеологически различия с него.
Макар че в крайна сметка този опит се провали, тъй като Ганц предпочете да търси "правителство на националното единство" с Нетаняху, той създаде важен прецедент: като показаха готовност да работят с еврейски политически сили, с които имат дълбоки разногласия, партиите, представляващи арабското население, демонстрираха, че могат реално да попречат на крайнодясно правителство начело с Нетаняху да остане на власт.
Днес, след близо четири години катастрофално управление на Нетаняху и крайнодесните му съюзници, тази възможност е станала много по-неотложна. За целта ще е необходима политическа смелост и от двете страни.
Айзенкот трябва да е готов да предложи нещо на арабските партии, а те трябва да се чувстват комфортно да подкрепят правителство, с което може да не са съгласни по много въпроси. Но забележителната избирателна активност сред арабите и значителното мнозинство израелци, които вече са против Нетаняху, очертаха възможен път напред. Не само бъдещето на Израел, но и мястото му в региона и света може да зависи от готовността на неговите лидери да влязат в диалог с палестинското малцинство в страната. В крайна сметка подобно партньорство ще бъде от съществено значение за изграждането на доверие между евреи и араби - предпоставка за постигането на какъвто и да било реален напредък към изпълним израелско-палестински мир.
Именно пред този избор е изправен Израел днес: готови ли са израелците да заменят политиката на надмощие и изключване с политика на равенство?
Предизвикателно сътрудничество
Факторите, довели рекорден брой палестински граждани на Израел до избирателните урни през октомври, се натрупват от години. Макар арабските граждани да съставляват над 20% от избирателите в страната и отдавна да имат съществен принос към израелското общество като лекари, адвокати, инженери, специалисти във високотехнологичния сектор и в много други области, израелската десница от десетилетия ги демонизира като врагове - като пета колона и заплаха за държавата.
През последните години тази враждебност все по-често се проявява под формата на тормоз и открит расизъм в университетите и на работните места, в медиите, парламента и ежедневието.
Би било обаче грешка да се приеме, че изключването на арабите е дело единствено на Нетаняху и радикалната десница. Ционистките партии от центъра и левицата също имат принос за това, като се дистанцират от арабските избиратели или просто ги игнорират. В израелската политика е дълбоко вкоренено убеждението, че в крайна сметка еврейските граждани трябва да определят политическата посока на страната, докато арабските граждани трябва да се придържат към границите, поставени пред тях. Нетаняху отрано разбра как да превърне това противоречие в политическа стратегия.
От 90-те години насам той многократно използва една и съща формула: настройва привържениците си срещу арабските граждани, делегитимира арабските представители в парламента и убеждава израелските евреи, че правителство, разчитащо на арабска политическа подкрепа, по някакъв начин би било нелегитимно.
Тези тактики се оказаха сред най-ефективните политически инструменти на Нетаняху, особено предвид факта, че партиите с арабско ръководство отдавна са сред най-големите му противници. Той нямаше нужда да убеждава всички да подкрепят партията му "Ликуд" или различните ѝ коалиционни партньори. Достатъчно беше да убеди достатъчно хора, включително израелски евреи, които се противопоставят на самия него, че сътрудничеството с арабските партии е опасно и неприемливо.
Стратегията на Нетаняху допринесе и за потискането на избирателната активност сред арабите. Тъй като арабските партии имаха малки шансове да променят статуквото, арабските избиратели нямаха достатъчно стимул да гласуват. В продължение на много години значително по-малък дял от арабските граждани отиваше до урните в сравнение с еврейските граждани.
Това започна да се променя през 2015 г. със създаването на Обединената листа, която за първи път обедини четири партии, представляващи арабското население, в една обща изборна листа и се превърна в третата по големина парламентарна група в Кнесета. Като възприе по-широка визия за нашето общество, основана на еврейско-арабската солидарност и противопоставянето на расизма на десницата, Обединената листа показа, че палестинските граждани на Израел могат да играят нова и по-влиятелна роля в политическата система на страната. След това, под мое ръководство през 2019 г., Обединената листа реши да подкрепи кандидатурата на Ганц за свалянето на Нетаняху от власт. Решението беше силно противоречиво както сред арабските избиратели, така и в цялото израелско общество.
Много арабски избиратели изпитваха сериозни колебания дали да подкрепят потенциално правителство, оглавено от бивш армейски началник, чиито политически позиции, особено по въпросите за статута на палестинските граждани на Израел и окупацията, рязко се различаваха от техните собствени. Въпреки това бяхме готови да поемем този политически риск, защото разбирахме, че отстраняването на Нетаняху е по-важно.
На практика готовността ни да си сътрудничим с ционистката опозиция не получи ответен жест. Еврейските опозиционни партии искаха гласовете ни, но не можеха да се накарат да ни приемат като равноправни политически партньори. В крайна сметка Ганц реши вместо това да състави правителство с Нетаняху.
Въпреки това този опит показа, че еврейско-арабското политическо сътрудничество може да отвори нови хоризонти за значителна част от обществото. Оттогава всеки път, когато арабските партии са препоръчвали или подкрепяли кандидатурата на еврейски политик за съставяне на правителство, или когато израелският център-ляво е зависел от тяхната подкрепа, допълнителни групи в израелското общество са ставали по-отворени към подобен вид сътрудничество.
През 2021-2022 г. една арабска партия - Раам - се присъедини към краткотрайното правителство, оглавено от Нафтали Бенет и Яир Лапид. Имах сериозни резерви към модела на партньорство, който се оформи. Изглеждаше, че той се основава на очакването арабските политически представители да ограничат участието си до гражданските и вътрешните въпроси, като се въздържат от намеса в политическите и националните теми, особено окупацията и палестинския въпрос. Отхвърлям това разграничение.
Ние сме част от палестинския народ и нашата идентичност и политически тревоги не могат да бъдат отделени от гражданството ни в Израел.
Но именно чрез такива бавни и болезнени стъпки често настъпва политическата промяна в рамките на националните борби. Тя невинаги започва с морално или демократично пробуждане. Понякога началото е прагматичната необходимост. Когато няма друга възможност, хората започват да преосмислят онова, което доскоро са смятали за невъзможно. На настоящите избори тази динамика придоби още по-голямо значение.
След безкрайната криза през последните четири години много израелски избиратели - араби и евреи, както и лидерите на повечето ционистки опозиционни партии - стигнаха до извода, че отстраняването на правителството на Нетаняху е по-необходимо от всякога.
Лекът е в избирателната активност
На последните избори избирателната активност сред палестинските граждани на Израел обикновено оставаше между 50 и 60%. Какво обяснява безпрецедентния скок от 20% на изборите през октомври?
Открояват се три основни събития: войната на унищожение в Газа и убийството на десетки хиляди палестинци; ежедневният расизъм и враждебност, с които арабските граждани вече се сблъскват по улиците, на обществените места и практически във всеки аспект от живота си; както и престъпността, излязла извън контрол в арабските общности при управлението на министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, чиито политики са позволили тя да процъфтява, и непрестанното насилие на заселниците срещу палестинците на Западния бряг, подкрепяно от министъра на финансите Бецалел Смотрич. Цялата скръб и разочарование, натрупани през тези години, бяха изразени пред избирателните урни.
Имаше обаче и друг решаващ фактор. В навечерието на изборите, след като социологическите проучвания показваха почти равни резултати между Айзенкот и Нетаняху, арабските граждани можеха съвсем ясно да видят колко много ще зависи изходът от тях.
Този път гласуването щеше да бъде не просто политически избор. За мнозина то беше лична отговорност и начин да поемат контрола над собственото си бъдеще. Ето защо стотици хиляди палестински граждани на Израел отидоха до урните, противопоставяйки се на дългогодишните усилия да бъдат заглушени и да бъде подкопана способността им да участват самостоятелно в политическия живот. Мнозина разбираха, че бъдещата посока на страната може буквално да се окаже в техните ръце.
Видях възрастни хора като моя приятел Джума от Джиср аз-Зарка да излизат по улиците и да агитират в подкрепа на Обединената листа. Много от тях са преживели накбата от 1948 г., или "катастрофата", съпътствала създаването на Израел и включвала ужасяващи кланета, разрушаването на стотици палестински села и градове и прогонването на около 750 000 палестинци.
Видях млади хора да обсъждат политика в кафенетата и ресторантите на моя любим Хайфа и да убеждават приятелите си да гласуват. Видях жени и мъже от Назарет, Ум ал-Фахм, Сахнин, Рахат, Акра, Кафр Ясиф, Маджд ал-Крум и безброй други градове и села, обединени от общо чувство за цел. Видях как политическото съзнание се превръща в жива колективна сила. За миг границите между поколенията и общностите сякаш изчезнаха.
Резултатът бележи забележителен напредък в процеса на участие на арабите в израелската политическа система, започнал през 2019 г. На тези избори арабските граждани на Израел гласуваха в рекорден брой, като значително намалиха историческата разлика в избирателната активност спрямо еврейските избиратели.
Това направи все по-очевидна и една друга политическа реалност: либералният и центристкият лагер в Израел не могат да съставят правителство без партиите, представляващи арабското население. Ако ги изключат, както и ултраортодоксалните и крайнодесните партии, няма да достигнат необходимите 61 места. Това е демографската реалност. Израелските евреи, които се противопоставят на Нетаняху, трябва да решат с кого са готови да изградят политическото си бъдеще.
Демокрация или отричане
Дебатът за това какво трябва да направи Айзенкот и дали трябва да потърси арабска подкрепа, вече се води не само в Кнесета, но и в домовете на хората, в кафенетата, университетите и по улиците. Това е изключително спорен въпрос и много израелци имат категорични разногласия по него.
За арабските партии обаче самият факт, че са придобили достатъчно значение, за да предизвикат подобни разговори, е постижение. Самото провеждане на този дебат показва как политическият процес е накарал израелците да обмислят възможности, които доскоро са изглеждали немислими.
В крайна сметка Айзенкот може да няма много други възможности, ако иска да замени Нетаняху, както е обещал.
В повечето случаи политическите партии подкрепят коалиции, за да прокарват положителни промени и да постигат конкретни цели. Но има моменти, когато политическото сътрудничество е необходимо по друга причина: за да се предотврати нещо много по-лошо. Днес най-непосредствената и безусловна цел е да се сложи край на крайнодясното правителство на Нетаняху. Това е приоритет, по който ционистката опозиция и арабските партии могат да постигнат съгласие.
Отвъд тази обща основна цел арабските партии трябва да използват политическото си влияние в две посоки. Първо, трябва да се стремят към осезаемо подобряване на живота на хората, които представляват: борба с организираната престъпност в арабските общности, осигуряване на бюджетни средства, решаване на жилищната криза, прекратяване на бруталното отношение към палестинците, живеещи под окупация на Западния бряг, както и настояване за постоянно прекратяване на огъня и възстановяване на Газа.
Това са основополагащи въпроси, свързани с човешкото достойнство и живота на цивилното население. В по-широк план те трябва да продължат да настояват за реален напредък към израелско-палестински мир, основан в крайна сметка на съществуването на две държави една до друга.
Не очаквам настоящият израелски политически елит да възприеме тези позиции, но това не означава, че арабските партии не трябва да ги повдигат при всяка възможност. Същевременно те могат да използват новопридобитата си политическа тежест, за да изграждат съюзи между евреи и араби около общи политически и стратегически цели.
Подобни партньорства трябва да представляват нещо повече от парламентарни договорености - те трябва да създадат основите на едно различно бъдеще. За целта е необходимо еврейските и арабските граждани на Израел да взаимодействат помежду си на основата на равенството, а не на обикновената политическа целесъобразност.
Досега Айзенкот не е дал почти никакви признаци, че е готов да поеме по този път. След изборите беше окуражаващо да го видим да осъжда Нетаняху за подхранването на това, което той определи като "расистка и насилствена" кампания срещу арабските граждани на Израел.
Въпреки това много от основните ционистки партии в лагера на Айзенкот се зарекоха, че няма да работят с арабските партии. Айзенкот обаче трябва да се замисли какво би означавало това. След тридесет години хората ще питат как еврейското надмощие е станало толкова нормализирано, че дори политици, наричащи себе си демократи, са приели изключването на една пета от съгражданите си. Ще питат защо израелската опозиция е успяла да разпознае опасността, идваща от правителството на Нетаняху, но не и да се изправи срещу предпоставките, които са направили възможна неговата политика.
Има ирония във факта, че в страна, която се стреми да държи политическата хегемония изключително в еврейски ръце, палестинското малцинство - след десетилетия борба за политическо признание и равни права - се е превърнало в една от най-значимите сили, определящи политическото ѝ бъдеще.
Разбрахме, че трябва да проявим смелост и да си сътрудничим с ционистките партии от центъра и левицата, за да отстраним Нетаняху, Бен-Гвир и Смотрич. Въпросът сега е: имат ли същата смелост тези партии, които се наричат демократични и либерални?".
Източник: news.bg
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗