Демокрацията не е просто политическа система, а начин на мислене, възприятие и отношение към обществото. Тя се проявява както чрез възможностите, които имаме като граждани, така и чрез отговорностите, които носим. Това каза Габриела Караджонова-Малчева, участник в Европейския граждански панел, посветен на демократичната устойчивост. По думите ѝ Европа е изправена пред множество предизвикателства, които поставят на преден план въпросите за сигурността, оцеляването и възможностите на гражданите да се справят с кризите на местно, национално и европейско равнище. В подобна ситуация демокрацията невинаги е сред непосредствените приоритети на хората, но именно нейната устойчивост е от съществено значение за бъдещето на обществото. Сред основните предизвикателства пред демократичната устойчивост в България Караджонова-Малчева открои дезинформацията и системното разпространение на манипулирани новини. Според нея те ограничават възможността на гражданите да изградят критична позиция по важни въпроси, свързани с техните права и начина им на живот. Демокрацията се формира от хората и всеки може да допринесе за нейната устойчивост, като познава правата си и разбира, че гражданското участие не се изчерпва единствено с гласуването на избори, посочи тя. Важно е гражданите да формират позиции, да ги отстояват и да заявяват активно промяната, която искат да видят. Различните гледни точки не трябва да се възприемат като предизвикателство, а като богатство, което дава възможност за диалог и намиране на общи решения. Демократичните принципи могат да бъдат прилагани не само на национално и европейско равнище, но и в ежедневието – на работното място, в различни клубове и организации, както и в общността на съседите. Едно от най-лесните действия, с които всеки може да допринесе за по-демократична среда, е да изслушва останалите и да уважава правото им на различно мнение, смята Караджонова-Малчева. Тя обърна внимание и на широко разпространеното убеждение сред българите, че нищо не зависи от тях и не могат да променят съществуващото положение. Според нея именно тази нагласа трябва да бъде преодоляна, защото демокрацията предоставя възможност както за изразяване на несъгласие, така и за постигане на консенсус и решения в интерес на мнозинството. Гражданите могат не само да се включват в съществуващи инициативи, но и сами да създават такива, чрез които да изразяват позицията си и да показват на управляващите какви са обществените нагласи и очаквания. В рамките на Европейския граждански панел Караджонова-Малчева е участвала в работна група с представители на България, Германия, Италия и Чехия. Основен акцент в работата на групата е било отражението на изкуствения интелект върху демокрацията и разработването на надеждни, сигурни и ефективни решения за европейските цифрови технологии. Според нея в условията на все по-широко използване на дигитални технологии гражданите предоставят значителни количества лична информация, без винаги да имат яснота как тя се съхранява и използва. Затова защитата на личните данни не трябва да бъде ежедневна тежест за отделния потребител, а да бъде гарантирана чрез сигурни, достъпни и ефективни механизми на европейско равнище. Отговорността на гражданите е да бъдат информирани и да вземат осъзнати решения, но осигуряването на информационна сигурност следва да бъде общ ангажимент на европейските институции, подчерта тя. Със съдействието на експертния комитет участниците в панела са успели да формулират практически препоръки, които Европейската комисия да доразработи и приложи във всички държави членки. В заключителния етап на панела 150 участници от 27 държави членки на Европейския съюз са изготвили общо 23 препоръки към Европейската комисия. Предложенията са насочени към четири основни приоритетни области: гражданско участие, намаляване на дистанцията между гражданите и институциите, информация и технологии и сплотеност на обществото. Участието в Европейския граждански панел е било изключително ползотворно преживяване, което е дало възможност за пряк досег с демократичните процеси и за обмен на мнения с граждани от различни европейски държави, посочи Караджонова-Малчева. Тя изрази убеждение, че в България могат и трябва да бъдат предприети конкретни мерки за изграждането на по-демократично ориентирано общество, по-устойчиво на съвременните предизвикателства. „Отражението на нашата действителност днес е следствие от изборите ни вчера, а изборите ни днес ще определят нашето утре“, заяви тя, отправяйки призив най-вече към младите хора да бъдат активни и да отстояват позициите си. „Вие имате глас – имайте смелостта той да бъде чут“, призова Караджонова-Малчева. Днес приключва заключителната фаза на Европейския граждански панел, посветен на демократичната устойчивост, в който 150 граждани от 27-те държави членки на Европейския съюз обсъждат предизвикателствата пред демокрациите в Европа и възможностите за тяхното укрепване. В рамките на третата и последна сесия, която ще продължи до днес, участниците ще финализират своите препоръки към Европейската комисия. Панелът се провежда в три етапа. Първата сесия се състоя от 18 до 20 септември в Брюксел, а втората – от 16 до 18 октомври онлайн.