От очертаването на основните предизвикателства пред европейската демокрация до формулирането на конкретни препоръки към Европейската комисия премина работата на Европейския граждански панел за демократичната устойчивост, който проведе три сесии в периода от септември до ноември. В дискусиите участваха 150 граждани от 27-те държави членки на Европейския съюз, избрани на случаен принцип. Сред тях бяха и четирима представители на България – Михаела Колева от Ямбол, Габриела Караджонова-Малчева от Пловдив, Стефан Русев от Ивайловград и Александър Стоев от Стара Загора. Основната цел на инициативата беше да бъдат събрани мненията и предложенията на гражданите за укрепване на демократичните процеси в Европа, повишаване на доверието в институциите и насърчаване на по-активното участие на обществото във вземането на решения. Първата сесия се състоя в Брюксел между 18 и 20 септември и постави началото на дискусиите за състоянието на демокрацията в Европейския съюз. Участниците обсъдиха предизвикателствата пред демократичните институции, доверието на гражданите в политическите представители, честността на изборите, свободата на медиите и разпространението на дезинформация. В разговорите беше поставен акцент върху необходимостта гражданите да имат достъп до достоверна информация и да разполагат с повече възможности да участват в обществените и политическите процеси. Българските представители също насочиха вниманието към значението на честните избори, качествената журналистика и медийната грамотност. Втората сесия се проведе онлайн между 16 и 18 октомври. Тя беше посветена на разработването на конкретни предложения за справяне с очертаните през септември проблеми. Участниците продължиха работата си в тематични групи и обсъдиха възможни мерки за подобряване на гражданското участие, укрепване на институционалната отчетност и противодействие на дезинформацията. В рамките на дискусиите бяха откроени четири основни направления – гражданско участие, отношения между гражданите и институциите, информация и технологии, както и обществено единство. Специално внимание беше отделено на ролята на образованието и медийната грамотност за изграждането на устойчиво демократично общество. Участниците обсъдиха необходимостта от по-добра подготовка на гражданите за разпознаване на невярна информация, манипулативно съдържание и материали, създадени с помощта на изкуствен интелект. Сред засегнатите теми бяха още цифровият суверенитет на Европа, защитата на личните данни, отговорното използване на новите технологии и необходимостта от по-голяма прозрачност при вземането на политически решения. Заключителната, трета сесия се състоя в Брюксел от 20 до 22 ноември. В последния етап от работата си участниците се съсредоточиха върху обобщаването и финализирането на препоръките, които трябва да бъдат представени на Европейската комисия. Дискусиите обхванаха възможностите за по-активно включване на гражданите в демократичните процеси, укрепване на доверието в институциите, защита на независимата журналистика и противодействие на дезинформацията. Целта беше предложенията да бъдат формулирани така, че да могат да послужат при разработването на бъдещи европейски политики. Българските участници се включиха в трите етапа на обсъжданията, като допринесоха с гледните си точки по теми, свързани с медийната среда, гражданското образование, технологичното развитие и демократичното участие. В закриващата пленарна сесия днес, последния ден от работата на панела, изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия по технологичен суверенитет, сигурност и демокрация Хенна Виркунен  подчерта значението на гражданските препоръки за укрепването на демокрацията в Европа. Тя акцентира върху предизвикателствата, свързани с развитието на изкуствения интелект и постепенното подкопаване на доверието в демократичните институции. Виркунен определи проверката на фактите като ключова за защитата на демокрацията и подчерта, че препоръките, формулирани от предишни граждански панели, могат да доведат до конкретни резултати и промени в европейските политики. Като пример тя посочи работата по Етичния кодекс за противодействие на езика на омразата. „Демокрацията не умира за един ден, тя бива подкопавана бавно“, отбеляза Виркунен. Тя подчерта и значението на диалога между хората с различни позиции, като посочи, че създаденото пространство за дискусии дава възможност на участниците да споделят мнения и да търсят общи решения. В заключение Виркунен изрази увереност, че идеите и препоръките на гражданите ще помогнат за предприемането на конкретни действия в подкрепа на една по-силна и устойчива демокрация. Заключителната пленарна сесия на 22 ноември, с която официално приключи работата на Европейския граждански панел за демократичната устойчивост, беше закрита от Дана Спинант, генерален директор на Генерална дирекция „Комуникации“ към Европейската комисия. Работата на панела е част от усилията на Европейския съюз за укрепване на демократичната устойчивост и за по-тясно свързване на европейските институции с гражданите. Очаква се препоръките да бъдат взети предвид в работата на Европейската комисия по инициативите за защита на демокрацията, включително Европейския щит за демокрация. Трите сесии показаха последователен процес – от идентифицирането на проблемите през търсенето на решения до формулирането на предложения. Основното послание на участниците е, че устойчивостта на демокрацията зависи не само от институциите и законодателството, но и от активността, информираността и доверието на гражданите. Европейският граждански панел предостави възможност на хора от различни държави, възрасти и обществени среди да участват пряко в обсъждането на въпроси, които засягат бъдещето на Европейския съюз.