738 населени места в България са без никакъв обществен транспорт, сочат данни, събрани от общините през февруари 2026 година. Немалка част от жителите им са възрастни и самотно живеещи хора, които нямат личен автомобил, но се нуждаят да посещават общинския център за лекар, аптека, административни услуги и банкомат.
В село Росица от 8 години няма никакъв автобус до Павликени, Велико Търново и съседни селища.
„През седмицата трябва във вторник да има автобус, когато има пазарен ден. Хората искат да се разходят, да си напазаруват и до аптеките да отидат", казва Наташа Кирова, жител на селото.
„Има нужда. Има седем-осем вдовици, които нямат личен превоз и се ориентират към роднини, към комшии. И да дойде автобус, трябва с големи дотации да се върши тази услуга. Коя фирма може да издържи - я се качи един човек, я не се качи", коментира Айдън Юмеров, кмет на село Росица.
В съседното село Вишовград местните също от години са без обществен транспорт.
„Няма изобщо никакъв автобус за Павликени, за Велико Търново. Просто всички възрастни хора си ходят с таксита или кой с каквото намери. Всички се нуждаят от лекарства, от пазар, всеки ходи нагоре-надолу. Има и млади хора, които работят до Търново и няма как да ходят до там, ако нямат личен транспорт", казва Крум Димитров от село Вишовград.
„Нямам кола и се нуждая да купувам храна за мен и моите животни. Имаме два магазина тук, но без транспорт до Павликени не мога да купувам по-евтино храната. Имам проблем да плащам сметки - за ток, за вода. Вземам такси или приятели ме карат до Павликени и Търново. Десет евро е таксито сега. Преди години беше десет лева, а сега - десет евро", споделя Анди Сърл, британски заселник.
Оказва се, че линията Бяла Черква - Вишовград - Росица е нерентабилна за превозвачите.
„Всяка година провеждаме обществена поръчка, на която не се явява никой кандидат от превозваческите фирми, и сключваме едногодишни договори с цената на много компромиси. Бяла Черква е на по-малко от 3 км от общинския център, има даже и пешеходна и велоалея, таксито е на поносима цена - това си го обяснявам, а другите три села са най-малките в нашата община и са като крайни точки", посочва Емануил Манолов, кмет на община Павликени.
През последните години в много села се заселват млади семейства и завръщат се пенсионери от града. Това налага актуализация на транспортните схеми.
„Тези малки населени места претендират за ново развитие. Има заселени нови хора, построени са нови домове, което означава, че има и по-голямо движение. Гражданинът е готов да плати малко по-висока цена и, съобразено с дотациите от държавата, може да се получи баланс. Да не чакаме на едно евро билетче, но със сигурност може да се получи приемлива цена", коментира Изабела Чорбаджиева, председател на НЧ „Трезвеност - 1924" в село Росица.
Друго решение според общинските кметове е държавата да дотира нерентабилните линии, за да не остават в изолация такива села.
„И ако има субсидии за тези нерентабилни линии, сигурен съм, че ще се появят желаещите транспортни фирми", казва инж. Емануил Манолов.
До намирането на трайно решение хората без личен превоз ще продължават да плащат за такси до града или да разчитат на споделено пътуване и на селските кметове.

