/Поглед.инфо/ В продължение на десетилетия западната геополитическа мисъл разглеждаше отношенията между Вашингтон, Москва и Пекин през призмата на стратегическия триъгълник – политическа конструкция, при която сближаването между две велики сили неизбежно се възприема като заплаха за третата. Срещата в Шънджън поставя под въпрос универсалността на тази концепция. В китайските академични среди вече се обсъжда възможността за възникване на качествено различен модел на взаимодействие между великите сили, при който стратегическата самостоятелност не изключва сътрудничеството, а различието в интересите не предполага непременно военно-политическо противопоставяне.