Световният баланс на силите се променя, а влиянието на САЩ в международните отношения вече не е безспорно. Арабската дипломация постепенно заема мястото на американската като водещ посредник в редица конфликти, докато Русия и Иран прилагат сходни тактики за постигане на икономически ефекти чрез заплахи за корабоплаването. Това коментира арабистът проф. Владимир Чуков в предаването "120 минути" по bTV, в което анализира срещата в Шънджън, позициите на Доналд Тръмп и Владимир Путин и рисковете от нова ескалация в Близкия изток. Според проф. Чуков сравнението между срещата в Шънджън и Ялтенската конференция не отчита съществените различия в историческия и геополитическия контекст. Той посочи, че трите големи сили, представени в Ялта, са разполагали със значително по-голяма икономическа и военна мощ. По думите му техният дял от световния брутен вътрешен продукт е надхвърлял 50%, докато при участниците в срещата в Шънджън е около 35%. Разликата е видима и във военно отношение – без отчитане на ядреното въоръжение, съотношението е било приблизително 85% срещу около 50% днес. Чуков обърна внимание и на острите реакции на европейските лидери, сред които германският канцлер Фридрих Мерц, френският президент Еманюел Макрон, италианският премиер Джорджа Мелони и председателят на Европейския съвет Антониу Коща. „Сянката на Ялта е нещо, от което ние, европейците, бяхме много силно потърпевши. Ние бяхме 50 години разделени. Това нещо няма как да бъде допуснато“, коментира арабистът. Според него домакинът на срещата в Шънджън е успял да наложи водещата си роля, докато останалите участници са били по-скоро в позицията на негови партньори, отколкото на равностойни геополитически играчи. Той посочи, че трите големи сили, представени в Ялта, са разполагали със значително по-голяма икономическа и военна мощ. По думите му техният дял от световния брутен вътрешен продукт е надхвърлял 50%, докато при участниците в срещата в Шънджън е около 35%. Разликата е видима и във военно отношение – без отчитане на ядреното въоръжение, съотношението е било приблизително 85% срещу около 50% днес. Чуков обърна внимание и на острите реакции на европейските лидери, сред които германският канцлер Фридрих Мерц, френският президент Еманюел Макрон, италианският премиер Джорджа Мелони и председателят на Европейския съвет Антониу Коща. „Сянката на Ялта е нещо, от което ние, европейците, бяхме много силно потърпевши. Ние бяхме 50 години разделени. Това нещо няма как да бъде допуснато“, коментира арабистът. Според него домакинът на срещата в Шънджън е успял да наложи водещата си роля, докато останалите участници са били по-скоро в позицията на негови партньори, отколкото на равностойни геополитически играчи. Според Чуков стремежът на Москва към възстановяване на предишни сфери на влияние в Източна Европа е нереалистичен. Той припомни, че подобни очаквания са се появили още след победата на Тръмп на президентските избори през 2016 г. Арабската дипломация постепенно измества американската Американската дипломация дълго време е била без алтернатива, особено в Близкия изток. Днес обаче ситуацията се променя и арабските държави все по-активно поемат посреднически функции, смята проф. Чуков. Като примери той посочи Обединените арабски емирства, Катар, Оман и Саудитска Арабия. По думите му арабските държави са се утвърдили като важни посредници и в усилията за прекратяване на войната в Украйна, включително при преговорите за размяна на военнопленници. Чуков направи паралел и с позициите на американския държавен секретар Марко Рубио относно Международния наказателен съд. Той обърна внимание на изказването му пред Асоциацията на федералните адвокати в САЩ, в което Рубио цитира думите на генерал Помпей: „Не цитирайте законите пред мъжете с мечове“. Според арабиста подобна позиция показва отношението на част от американската администрация към международните институции и утвърждава тезата, че силата все по-често измества международното право в отношенията между държавите. Нова ескалация в Иран? Проф. Чуков не очаква в близко бъдеще да се стигне до мащабна военна операция срещу Иран. Според него вътрешнополитическите противоречия в Републиканската партия и липсата на единна позиция в администрацията на Тръмп ограничават възможностите за подобно развитие. Арабистът открои двама основни представители на републиканския политически лагер – Марко Рубио и вицепрезидента Джей Ди Ванс. Докато Рубио се придържа към по-силов подход, Ванс се опитва да се дистанцира от войната в Иран. По думите на Чуков двамата имат различни политически амбиции, които могат да окажат влияние и върху избора на следващия кандидат на Републиканската партия за президент. Въпреки това той не изключи възможността за отделни военни удари и продължаващо напрежение в региона. Черно море следва модела на Ормузкия проток Една от основните тези на проф. Чуков е, че действията в Черно море и Ормузкия проток имат пряка тактическа и икономическа връзка. Според него Русия и Иран обменят информация, военни технологии, тактическо ноу-хау и оръжия, което прави процесите в двете морски пространства взаимно свързани. „Оригиналът е Ормузкият проток. В Черно море е всъщност копието“, коментира той. Чуков обясни, че Иран използва действията си в Ормузкия проток, за да влияе върху международните цени на петрола. Като пример посочи заявената от представител на иранския парламент цел за цена от 110 долара за барел. В Черно море, от своя страна, Русия се стреми да прекъсне украинския коридор за износ на стоки и енергийни ресурси. Според арабиста това е част от по-широка стратегия за оказване на икономически натиск. Продължаващото напрежение в Черно море може да има преки негативни последици за България, предупреди проф. Чуков. Рисковете за корабоплаването засягат не само сигурността на морските маршрути, но и целия внос на страната. Възможните последици включват допълнителен натиск върху цените, проблеми с екологията и негативно отражение върху туризма. Според Чуков България не трябва да подценява развитието на ситуацията, а да търси възможности за координирани действия със съседните държави. Той открои особено важната роля на Румъния и Турция, която има ключово значение за сигурността и корабоплаването в Черно море. „Ние не трябва да си заравяме главата в пясъка, а да видим какво можем да направим“, подчерта арабистът. По думите му в Черно море се оформя своеобразно противопоставяне между двата коридора – украинския и руския. Докато военните действия продължават, перспективите за успокояване на обстановката остават неясни.