Тежестта за попълване на приходната част на бюджета пада основно върху хората с ниски и средни доходи, докато доходите на високодоходните групи остават незасегнати. Това заяви макроикономистът проф. Гарабед Минасян в предаването „Метроном“ по радио ФОКУС.
Коментарът му е свързан с проекта за държавния бюджет за 2027 г., одобрен от Министерския съвет на 16 ноември и внесен в Народното събрание.
Разминаване между обещания и бюджетМинасян определи като трудно доказуемо твърдението, че публичните финанси се стабилизират. Според него между предизборната програма и предложената бюджетна рамка има „пълно“ несъответствие.
„Това, което виждаме в изпълнението на държавния бюджет, е абсолютно никакво пипане на доходите на високодоходните групи на населението. Всичко, което се прави за попълване на приходната част на държавния бюджет, се понася изключително от нискодоходната и среднодоходната част от населението“, заяви проф. Гарабед Минасян.По думите му основните разминавания са в политиките за ограничаване на социалното неравенство и корупцията. Той посочи, че коефициентът на Джини в България е около 40% и се запазва на това равнище през последното десетилетие.
Минасян заяви, че в бюджетното предложение не вижда ангажимент за подобряване на показателя за социалното неравенство. Според него липсва и конкретна цел за подобрение на показателя за корупцията.
Критика към условията за високотехнологичен бизнесМакроикономистът постави под съмнение и начина, по който бюджетът ще подпомогне заявеното от правителството развитие на високотехнологични производства.
Той подчерта, че ролята на държавата не е да строи заводи и предприятия, а да създава условия, които да насърчават местните и чуждестранните инвестиции. Сред ключовите фактори Минасян посочи качеството на пътната, здравната и образователната инфраструктура.
Според него проблемите не се ограничават само до образованието. Той посочи и недостатъците в спортната и културната инфраструктура като фактори, които имат отношение към развитието на високотехнологично производство.
Минасян заяви, че най-добрият български университет според популярните световни класации се намира между 800-о и 900-о място. По думите му това е знак за ограниченията пред образователната среда, в която трябва да се развива високотехнологична икономика.
Източници: focus-news.net

