Две години след издаването на дебютния си проект „Апострофи“, който включва музикален албум и стихосбирка, Георги Байрактарски – Гама продължава да развива собствения си почерк, да експериментира и да търси нови посоки в музиката. Зад гърба си вече има два албума и една стихосбирка, а в момента работи по изграждането на професионално звукозаписно студио и подготвя следващия си проект.
По повод годишнината от дебютния му албум се срещаме с Гама в редакцията на медията ни. Той пристига с подаръци – двата си албума, стихосбирката, плакати и рекламни материали. Разговаряме за музиката, поезията, семейството, приятелствата, българския хип-хоп и пътя от първите му сценични изяви до днешните му творчески амбиции.
– Гама, добре дошъл в нашата редакция! За нас е удоволствие да те посрещнем. Благодарим ти за всички подаръци! Днес имаме и специален повод – навършват се две години от издаването на дебютния ти албум и стихосбирката „Апострофи“. Как се чувстваш?
– Чувството е доста странно. Две години от „Апострофи“ са наистина много време. Не мисля, че съм се променил особено като човек оттогава, освен визуално. Все още усещам този момент като нещо много близко до мен, въпреки че всъщност вече е доста назад във времето. Днес се навършват и пет години от загубата на баба ми Таня Байрактарска. Именно на нея е посветен албумът, така че това също има много силно отражение върху емоциите ми.
– Спомена баба си. Тя присъства в няколко твои песни, сред които „Струмско“ и „Думите са всичко“, а „Червена роза“ е изцяло посветена на нея. Наистина ли бяхте толкова близки? Споделяше ли всичко с нея и какво ти даде тя като човек?
– Разбира се. Тя беше изключително добър човек. Мисля, че точно това ще помня най-много. Не мога да опиша усещането от факта, че още толкова млад съм създал подобен проект в нейна памет. Когато един ден стана на 50 години, ще имам този спомен – как съм се чувствал и какво съм искал да кажа, когато съм бил на 17. Не мисля, че много хора имат възможност да се върнат към подобен момент от живота си по този начин. За мен това е нещо много специално.
– Да се върнем към началото на „Апострофи“. Колко време работи по албума? Още от първите песни ли знаеше, че създаваш проект, който ще бъде издаден като албум, или първоначално просто пишеше и записваше музика?
– Всичко започна след смъртта на баба ми през ноември 2021 година. Тогава мислех много и имах нужда да изкарам всичко от главата си. Започнах отново да пиша. В началото на 2022 година, някъде около февруари, си правехме фрийстайли и рапирахме върху различни инструментали. По това време отново слушах много рап отново и вече бях написал доста материал. Постепенно се роди идеята да направя албум. Работата по него продължи през 2022, 2023 и 2024 година. Проектът премина през изключително много версии. Дори в песента „Апостроф“ казвам: „Колко пъти аз ще променя този траклист“. Самото заглавие „Апострофи“ се роди през март 2023 година. Преди това проектът се казваше „Декамерон“.
– Можеш ли да отличиш една песен от албума като свой абсолютен фаворит? Коя е песента, с която се гордееш най-много и която според теб най-добре представя „Апострофи“?
– За мен това е „Поетите са най-лошите хора“. Тя е най-концептуалната и бих казал дори и една от най-личните песни, въпреки че не става дума конкретно за мен. В нея има едно много универсално чувство, което се отнася до творците изобщо. За мен винаги е било важно в един албум да има песен, която да се откроява като неговото лице. Така е и при „Спомен в излишък“ и искам да продължа да работя по този начин. Като други мои фаворити от „Апострофи“ бих посочил „Думите са всичко“ и „Въпросителен знак“.
– А какво липсва на този албум? Ако можеше да върнеш времето назад, има ли песен, която би искал да включиш в него, дори такава, която си издал по-късно?
– Тогава имах чувството, че албумът трябва да бъде максимално актуален за мен – да казва това, което чувствам и мисля в конкретния момент. Заради това пожертвах много песни. Премахнах неща, които днес ми се иска да бяха вътре, а обратно – включих други, за които вече смятам, че може би нямат място там. Но вярвам, че всичко се е случило с причина. Всъщност сме разговаряли с Kova4ev за създаването на разширена версия на „Апострофи“. Този път той да поеме бийтовете, микса и мастеринга, за да може албумът да разгърне потенциала, който си представях още тогава. Кой знае – може да се получи и двоен диск.
– Какви спомени пазиш от премиерата на „Апострофи“ и какво беше усещането ти в този момент?
– Успяхме да я направим в ГХГ – Благоевград, с помощта на Сдружение „Движение Ние Жените“ и Здравка Чимева. Беше магическа и страшна нощ за мен. Най-интересното беше, че когато приключи събитието, разбрах, че Kendrick Lamar също е пуснал изненадващ албум. Не мисля, че съм говорил за това публично, но наистина го приех като знак. Премиерата беше невероятна и заради рецитирането на стихотворенията. Като събитие беше доста по-официална от представянето на „Спомен в излишък“.
– Логично стигаме и до въпроса защо представянето на втория ти албум се проведе в София, а не в родния ти Благоевград.
– Беше логична стъпка. Аудиторията тук просто я няма. Наистина, тук всичко е чалга, чалга, чалга. Аз все още не съм направил чалга албум, но работим и по това с Kova4ev ! (смее се)
– При първия албум работиш сам, без гост-изпълнители, а музиката е създадена от теб. При втория – „Спомен в излишък“, вече имаш човек, с когото работиш по бийтовете, и над десет гост-участия. Как се промени творческият процес?
– Първо, трябва да кажа, че съм много благодарен за факта, че „Апострофи“ беше направен изцяло от мен. Бях на 16 години, когато започнах да работя по него. Това е нещо, с което наистина се гордея. Резултатът обаче беше доста по-суров. При втория албум вече имах възможност да работя с други хора и да включа различни артисти. Това промени цялостното усещане за проекта.
– Как се запознахте с Kova4ev и как се стигна до съвместната ви работа?
– Той просто ми писа. Сработихме се много добре и станахме приятели. Страшно съм му благодарен. Дори сме разговаряли за възможността той изцяло да отговаря за музиката на третия ми албум.
– Винаги си бил почитател на гост-участията. Казвал си, че когато поканиш някого в песента си, все едно го каниш на гости. При „Апострофи“ това почти липсваше, а във втория албум вече имаш участия на различни популярни имена. Как се случиха тези срещи?
– Запознавах се с тези хора на събития, на които бях поканен от Miguel Hip-Hop. Изключително благодарен съм за тези възможности и за всички артисти, с които работихме. Сред имената в албума са IMP, Дарена, Bon V и други. В „Апострофи“ това почти липсваше. Там участваха само брат ми MCM и Spaecii, който изпя един от припевите. Когато сравнявам работата около първия и втория албум, виждам колко съм израснал.
– А защо все още нямате обща песен с баща си?
– Искахме да направим песен заедно още за „Апострофи“. Имахме бийт и идея, дори бяхме започнали да мислим в каква посока да бъде, но обстоятелствата не позволиха. За „Спомен в излишък“ също нямахме конкретни планове за обща песен. Там имаше други идеи, а гласът му все пак присъства в проекта – като на радиоводещия. Дано успея да го навия за третия албум.
– Разбрахме, че вторият ти албум „Спомен в излишък“ първоначално е трябвало да се казва „Апострофи 2“. Какво те накара да промениш заглавието в крайна сметка?
– Заглавието „Спомен в излишък“ беше предложено от мой приятел – Симеон Качулски. След като му разказах какви идеи имам и какви текстове съм записал, той просто предложи това заглавие. Хареса ми, защото много точно обединява смисъла и посланието на албума.
– Нека се върнем и към едно друго важно събитие. Снощи отново се срещна с рапъра от Петрич Хонг Конг. Преди девет години именно той те представя за първи път пред публиката на тогавашния клуб „Елизиум“ в Благоевград. Ти си едва на 10 години, а той те пита дали някога ще направиш албум за тези хора, защото публиката много те е харесала. Девет години по-късно вече му подаряваш втория си албум – „Спомен в излишък“. Какво е чувството да се върнеш към този момент?
– Буквално е като сцена от филм. Все едно в началото виждаш как започва една история, а след това идва моментът, в който тя се затваря. Фактът, че преди девет години той ме представи пред тази публика, а сега отново се срещнахме и му подарих втория си албум, е много яко усещане. Бях облечен тематично – с дрехите от обложката на „Апострофи“ и с шапка с заглавието на албума, която нося и във видеото към „Гама фристайл“ от 2023 година. Така срещата имаше още по-специален характер. Снощи той ми даде възможност да изпълня една песен по време на неговото шоу. Изключително съм благодарен за тази възможност!
– Нека поговорим за самия хип-хоп. Има хора, които правят музика със сърце и душа, и други, които просто следват тенденциите. Има ли български рап изпълнител, с когото никога не би направил обща песен? И обратното – има ли артист, с когото много искаш да работиш?
– Още с „Апострофи“, преди две години, основната ми идея беше да върнем поезията в хип-хопа. Цялата концепция, тематиката на албума и посоката, в която бях поел, бяха свързани именно с това. Оттогава смея да твърдя, че нещата стават все по-зле. Но що се отнася до съвместната работа – защо не? Бих направил песен с всеки. Рапът е жанр както на сътрудничеството, така и на конкуренцията. Искам да се пробвам с всеки, върху всеки бийт. Нямам проблем да премеря сили с когото и да е. Според мен мейнстрийм хип-хопът в България не върви в добра посока. Това обаче не означава, че няма талантливи артисти – напротив. В ъндърграунда има много такива и често причината да са там е, че продължават да правят музиката, която обичат. За мен е важно в една песен да има съдържание, идея и любов към музиката, а не просто някой да прави рап, защото в момента е модерно.
– Освен домашното ти звукозаписно студио в момента изграждаш и ново професионално студио в къщата си. Обяви, че чрез него ще подаваш ръка на млади таланти. Разкажи ни повече за тази идея.
– Да, работим по създаването на ново студио. Основната ни цел в момента е там да запишем третия ми албум. Разбира се, искам да подавам ръка на хора, в които виждам потенциал и истинска любов към музиката. За мен е важно да усещам тази отдаденост. Дори започвам да възприемам думата „талант“ по различен начин. Когато слушам неща, които съм правил преди две или три години, виждам колко съм се развил. Това се случва с работа, желание и постоянство. Важно е да знаеш и кога е дошъл моментът самият ти да подадеш ръка на някого. Много хора не го правят. Ние строим, създаваме и искаме да върнем нещо на културата.
– Какво следва след „Апострофи“ и „Спомен в излишък“? Накъде ще ни отведе третият проект?
– Концептуализирах го още през август 2024 г., преди „Апострофи“ изобщо да излезе. Не искам да разкривам твърде много на този етап, но мога да кажа, че проектът е наистина специален за мен. Искам да създам нещо, което не се изчерпва само с музиката, а дава на хората възможност да се потопят в един цялостен свят. Смятам, че подобно нещо не е правено досега.
Две години след „Апострофи“ Гама вече има зад гърба си два албума и стихосбирка, но продължава да гледа към следващите си творчески цели. В момента работи по новото си студио и по третия си албум. А междувременно остава верен на идеята, с която започва – да търси място за поезията в хип-хопа.
Материалът Две години „Апострофи“: Гама за спомените, рапа, поезията и бъдещето е публикуван за пръв път на ТопПреса.


