Новини
„Европейският тигър“ в мебелите: как Турция удвои износа си и промени картата на сектора у нас и на Стария континент

Световният мебелен пазар преминава през период на застой, задържайки стойността си от 472 милиарда долара, но под повърхността на това привидно спокойствие текат сериозни пренареждания. Китай остава безспорен глобален лидер, Италия успява да си върне третата позиция сред най-големите производители, а Турция за първи път пробива в челната десетка. На този фон България също пази стабилни регионални позиции и остава сред петте най-големи доставчици на мебели за Румъния.
Тези изводи очертават данните на Миланския център за индустриални изследвания (CSIL), представени от председателя на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост проф. Васил Живков по време на годишния форум на сектора в Боровец.
Особено впечатление прави възходът на южната ни съседка, която проф. Живков определи като „европейския тигър в мебелната индустрия“. По думите му турският сектор се развива най-динамично в региона и отнема все по-голям пазарен дял на Стария континент.
За последното десетилетие производството на мебели в Турция се е увеличило с 45,9% – от 5,55 милиарда до 8,1 милиарда долара, а износът ѝ е нараснал повече от двойно с ръст от 106,8%.
Посочената глобална сума от 472 милиарда долара отчита чистото световно производство на мебели за 2025 година, без да включва матраците и домашните декорации, и остава без промяна спрямо предходната година.
Когато обаче към сметката се добавят матраците и аксесоарите за дома, обемът на индустрията изглежда значително по-голям.
По данни на Statista този разширен пазар достига 714,07 милиарда долара спрямо 614,12 милиарда през 2018 година, а очакванията са до 2031 година да стигне 859,51 милиарда долара.
Още по-висок темп на растеж залагат от Fortune Business Insights – средно 5,92% годишно между 2026 и 2034 година, което би извело сектора до 996,05 милиарда долара в края на периода.
При самото потребление на мебели също се усеща плахо раздвижване. След рекорда от 489 милиарда долара през 2021 година глобалното търсене спадаше последователно до 470 милиарда през 2022 година, 444 милиарда през 2023 година и 442 милиарда през 2024 година, преди отново да се върне леко нагоре до 444 милиарда долара.
В географското разпределение Азиатско-тихоокеанският регион държи повече от половината от световното производство с дял от 52% и обем от 244,28 милиарда долара. Европа остава втора с 27%, Северна Америка формира 16%, Централна и Южна Америка – 3%, а Близкият изток и Африка заемат общо 2%.
При отделните държави дистанцията между върха и останалите участници е огромна. Китай произвежда мебели за 164,1 милиарда долара, което му носи 36% от световния пазар. На втора позиция са Съединените щати с 60 милиарда долара и дял от 13%.
Италия се завръща на третото място с продукция за 23 милиарда долара, изпреварвайки съвсем леко Индия с нейните 22,9 милиарда долара.
Петицата се допълва от Германия с 19,9 милиарда долара, следвана от Виетнам с 19,5 милиарда, Полша с 16,1 милиарда, Канада с 9,7 милиарда, Великобритания с 9,5 милиарда и десетата Турция с 8,2 милиарда долара.
Търговските потоци се променят осезаемо и отвъд океана. В Съединените щати високите ипотечни лихви между 6,5% и 7% охлаждат жилищния пазар, което автоматично свива покупките на ново обзавеждане.
Паралелно с това новите мита на администрацията на Доналд Тръмп намаляват вноса на мебели от Китай и пренасочват поръчките към Виетнам, Малайзия, Индонезия и Мексико.
Самите американски потребители също променят навиците си, като все по-често избират наемане на мебели или абонаментни услуги вместо директна покупка.
Виетнам се възползва най-силно от изтеглянето на производства от Китай и се превърна в основен доставчик за американския пазар, накъдето отиват 79% от мебелния му износ.
Съвсем различен е моделът в Индия, където секторът расте благодарение на огромния вътрешен пазар на имоти и обзавеждане на стойност 23 милиарда долара, докато износът е едва около 2 милиарда долара, а високите мита пазят местните производители от външна конкуренция.
Въпреки тези промени краткосрочните очаквания за бранша остават предпазливи. През 2026 година глобалното потребление се очаква да остане в застой заради по-слабите основни пазари, геополитическото напрежение и несигурността около новите екологични и търговски регулации.
За Европейския съюз, Великобритания, Норвегия, Швейцария и Исландия прогнозите сочат среден спад на потреблението от около 0,7%.
В ключови за европейските фабрики държави като Германия, Франция и Румъния се очаква понижение от 2%, във Великобритания и Нидерландия – с 1%, докато в Гърция пазарът би трябвало да остане без промяна.
Едва през 2027 година се прогнозира плавно съживяване от около 1% до 2%, като по оценката на проф. Васил Живков световното потребление ще отбележи ръст от около 1%.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗