Новини
Любомир Кючуков: Вървим към нова желязна завеса

Любомир Кючуков е дипломат от кариерата. Доктор по политология. От 2005 до 2009 г. е заместник-министър на външните работи, а от 2009 до 2012 г. – посланик на България в Лондон. Директор е на Института за икономика и международни отношения.
Ето акценти от интервюто му, което даде за Епицентър.бг:
- В Ялта се срещаха съюзници, които определят правилата на развитие в света след победа над общ враг. В Шънжън се срещнаха съперници, които съизмерваха мощта си и опипваха почвата за стратегическите взаимоотношения помежду си. Всеки от тях – със собствени интереси.
- Това, че Европа отсъстваше от срещата в Китай е въпрос на география. Но това, че Европа все по-видимо отсъства при обсъждането и най-вече при решаването на световните проблеми, е проблем на политиката. За съжаление – на нашата, европейската.
- Ние официално си самозабранихме контакти с Русия, но настояваме да участваме в преговорите с Русия. Когато председателят на Съвета на ЕС Антонио Коща (впрочем, единственият, който има право да говори от името на държавите членки на Съюза) се опита през юни да осигури контакт за комуникация с Кремъл, той беше жестоко смъмрен от някои правителства.
- Провеждането на международни военни учения на Коалицията на желаещите, каквото тече в момента в Полша, повдига много сериозни въпроси относно съвместимостта с НАТО, а в по-широк план – и за еволюцията на концепцията за сигурност в Европа. Което пък ни води към неутешителната констатация, че действително вървим към една нова желязна завеса.
- Би било изключително жалко, ако ЕС не може да предложи на своите граждани нищо по-добро от една нова студена война. При това сега тя би била много по-тежка от 50-те и 60-те години на миналия век. Тогава имахме своеобразна студена статика, днес – гореща динамика.
- Европа свърши парите – а Украйна има нужда от все повече и повече. Всички са наясно, че формулата, при която Украйна ще върне този заем след края на войната за сметка на репарациите от Русия, е просто куха фраза: за репарации можем да говорим само ако Русия капитулира, а разрушената от война Украйна никога няма да успее да върне този заем. Тоест, изначално е ясно, че той ще бъде изплащан от страните членки на ЕС.
- Промяната на мнозинството в Конгреса може да наложи определени корекции, например в посока нова финансова помощ за Украйна, но трудно би довела до обрат в общия политически курс на САЩ.
В момента най-заинтересована от прекратяване на военните действия е именно Украйна, докато Русия даде недвусмислени сигнали, че е готова да върви към приключване на конфликта по военен път, чрез ескалация.
- В Черно море се води реална война – това не са инциденти, а
планирани нападения извън териториите на воюващите страни срещу търговски съдове на трети държави.
Проф. Витанов за срещата в Шънджън: Всеки спечели по нещо, но според мен най-много спечели Путин
Ето и цялото интервю:
- Господин Кючуков, срещата в Китай между президентите Си Дзинпин, Доналд Тръмп и Владимир Путин бе натоварена с големи очаквания, като се говореше дори за нова Ялта. Реално разтърсваща новина няма, но кои са ясните знаци и ангажименти, които дават тежестта и значението на разговора между тримата водещи политици?
- Твърдението, че това е нова Ялта е също толкова неоснователно, колкото и тезата, че нищо не се е случило. Срещата в Шънжън не би следвало да се разглежда просто като събитие. Тя е отражение и се вписва в по-дълбоки процеси на промяна на международните отношения. Става дума за преконфигуриране на отношенията в света и обозначаване, дори взаимно припознаване, на водещите глобални сили - за нови баланси на силите и нова архитектура за сигурност в света.
В Ялта се срещаха съюзници, които определят правилата на развитие в света след победа над общ враг. В Шънжън се срещнаха съперници, които съизмерваха мощта си и опипваха почвата за стратегическите взаимоотношения помежду си. Всеки от тях – със собствени интереси. Общото бе, че всяка от трите страни вижда себе си в ролата на един от доминиращите световни фактори. И може да се очаква, че поне в средносрочна перспектива тази тенденция ще се запази независимо от това как тя се проектира в практически план като взаимодействие, но и като противопоставяне – чрез нови тристранни срещи, двустранни разговори или чрез самостоятелни политически действия и търсене на нови партньорства.
- Позволете да цитирам Ваши думи, а те са, че „това, за което разговарят САЩ, Китай и Русия е как ще изглежда светът“. Виждате ли вече очертанията на този нов, изглежда, многополюсен свят?
- Това, което най-видимо липсва на съвременните международни отношения е визията за бъдещето на света. Следвоенният световен ред ерозира, но на негово място не се формира нов – или най-малко отсъства компонентът „ред”. Илюзията за еднополюсност след разпада на двуполюсния свят вече остана в миналото, действително вървим към многополюсност, (след срещата в Шънжън се заговори дори за триполюсност), но процесите на глобализация предполагат една много по-сложна картина. Рязкото ускоряване на технологичната революция и развитието на изкуствения интелект поставя остро въпроса за това как се менажира един глобален свят, а в комбинация с огромното влияние на отделни транснационални корпорации (често по-значимо от това на повечето държави – достатъчно е да се спомене ролята, която „Старлинк” може да окаже за хода на войната в Украйна) - и за бъдещата съдба на демокрацията, когато развитието на човечеството може да се окаже в ръцете на неизборни субекти.
- Да питам къде е Европа сякаш е излишно, тъй като то се видя ясно, че Европа/Европейският съюз я няма. Няма я не само като присъствие, няма я като визия, като позиции, които да дадат тласък на мирни преговори за войната в Украйна. Защо? Как си обяснявате тези дефицити? Война ли иска „Коалицията на желаещите“?! Или студен мир и нова Желязна завеса?
- Това ,че Европа отсъстваше от тази среща е въпрос на география. Но това, че Европа все по-видимо отсъства при обсъждането и най-вече при решаването на световните проблеми, е проблем на политиката. За съжаление – на нашата, европейската. Парадоксът е, че откакто преди три години ЕС се обяви за геополитически съюз, ние започнахме все по-видимо да губим геополитически позиции. До неотдавна Европа беше очевидният посредник, меката сила, арбитърът, носителят на ценности и факторът, определящ стандарти в международните отношения. Днес вече никой не ни търси при решаването на международните конфликти – и примерите през последните години са много: Индия и Пакистан, Армения и Азербайджан, африканските конфликти, Близкият изток, войните с Иран и Украйна и т.н. Отговорът на въпроса защо ни няма в преговорите за войната в Украйна се съдържа в предходната констатация – защото ние не успяваме да формулираме собствена визия кога и как приключва тази война. Ние официално си самозабранихме контакти с Русия, но настояваме да участваме в преговорите с Русия. Когато председателят на Съвета на ЕС Антонио Коща (впрочем, единственият, който има право да говори от името на държавите членки на Съюза) се опита през юни да осигури контакт за комуникация с Кремъл, той беше жестоко смъмрен от някои правителства.
Що се отнася до Коалицията на желаещите – това е формат, който по дефиниция се създава за да заобиколят съществуващите институции и правила. Още първата такава, по повод войната в Ирак, имаше за цел да избегне Съвета за сигурност на ООН. Сегашната – да избяга от ограниченията на ЕС и НАТО при взимането на решения.
Проблемът тук се усложнява допълнително, защото в нея и чрез нея се взимат политически решения, които се привнасят отвън в ЕС и се налагат като позиции на целия Съюз. А провеждането на международни военни учения на коалицията, каквото тече в момента в Полша, повдига много сериозни въпроси относно съвместимостта с НАТО, а в по-широк план – и за еволюцията на концепцията за сигурност в Европа. Което пък ни води към неутешителната констатация, че действително вървим към една нова желязна завеса.
- Може ли този студен мир да бъде студен в буквалния смисъл? Каква ще е цената, която Европа ще плати, ако само тя води Студена война с Русия? Това бе въпрос, който и премиерът Румен Радев зададе на конференцията „Черно море – по-Близкият изток“, организирана от Вашия институт и фондация „Фридрих Еберт“.
- Би било изключително жалко, ако ЕС не може да предложи на своите граждани нищо по-добро от една нова студена война. При това сега тя би била много по-тежка от 50-те и 60-те години на миналия век. Тогава имахме своеобразна студена статика, днес – гореща динамика; тогава имаше ясно очертани линии на разграничение на противопоставянето, днес те са променливи и нестабилни; тогава имаше комуникация и международни споразумения, които се спазваха, днес цялата система на контрол върху въоръженията и разоръжаване ерозира, а двустранните договореност между САЩ и Русия в сферата на ядрените оръжия реално вече не съществуват; тогава двата лагера имаха контрол върху действията, днес прокси структури могат да предизвикат директен конфликт било то поради случаен инцидент, било чрез целенасочена провокация.
- Ако се върнем отново към срещата в Китай, то изглежда, че вместо Русия Европа е в изолация. Има ли ЕС козове, които може да изиграе занапред?
- За Русия и лично за Путин това бе един от ключовите резултати от срещата. Той беше допълнен и от включването в заключителната декларация на текста срещу Международния наказателен съд, издал заповед за ареста на Путин. Като тук позициите на Путин и Тръмп съвпаднаха изцяло, защото това е същият съд, който САЩ отдавна се опитват буквално да унищожат, включително и заради заповедта за арест на Нетаняху. От друга страна, на фона на ангажираните с войни Русия и САЩ, Китай успешно се профилира като силата на стабилността и предсказуемостта, залагаща на политическите решения и не на последно място – отстояваща интересите на „другите”, т.е. всичко това, което ние включваме в понятието Глобален юг. Опитвайки се да запълни политическият вакуум в това поле, оставен от Европа.
Европа има своите козове – но те не са свързани с трупането на оръжия. Това, което ние можем да сложим на масата на преговорите и което може да накара Русия да разговаря с нас са бъдещите отношения на континента – започвайки от сигурността, преминавайки през икономиката и търговията и завършвайки с културата, спорта и човешките контакти. С други думи – да има ли или да няма нова желязна завеса.
- Ако гледаме знаците, които китайският президент даде при посрещането на Тръмп и Путин, както и други в рамките на форума в Китай, то сякаш може да се говори за формат „две плюс едно“, като Пекин признава САЩ за другата глобална сила. Как Вие разчетохте знаците на домакина Си Дзинпин?
- Си доминираше срещата – не просто като домакин, но и като дневен ред и като послания. Очевидно за Си срещата с Тръмп изглеждаше по-важна. Най-малкото защото тези срещи са както по-редки, така и по натоварени с противоречия. Но не по-малко важно беше тази среща да бъде с участието на Путин. Защото това, освен че рамкираше състава на съвременните глобални играчи, отразяваше определено съотношение на силите в рамките на тройката. А това послание е от съществено значение при очертаващото се противоборство за глобално лидерство между САЩ и Китай, което ще определя динамиката на международните отношения през следващите десетилетия.
- След срещата в Китай, неслучайно, веднага се проведе срещата в Берлин на страните от „Коалицията на желаещите“. Какво виждате зад едно от основните послания на лидерите от Коалицията, което гласи „Русия няма да надживее подкрепата за Киев“?
- Това беше политическа декларация за единство на фона на тенденцията към преосмисляне на помощта за Украйна от някои държави – не само САЩ, но и в ЕС. Това е най-видимо при обсъждането на финансовата помощ за Украйна. Европа свърши парите – а Украйна има нужда от все повече и повече. Договорените 90 млрд. евро заем на ЕС за 2026 и 2027 г. са на път да свършат още през тази година и за следващата се оказва, че са необходими още 70 млрд.
Всички са наясно, че формулата, при която Украйна ще върне този заем след края на войната за сметка на репарациите от Русия, е просто куха фраза: за репарации можем да говорим само ако Русия капитулира, а разрушената от война Украйна никога няма да успее да върне този заем. Тоест, изначално е ясно, че той ще бъде изплащан от страните членки на ЕС. Основно - за сметка на рязко свиване на социалните разходи. И не случайно вече в цяла Западна Европа масовите протести придобиват все по-ясен социален и антимилитаристки характер.
- Сред тристранните разговори в Шънжън актуален ли е все още според Вас сценарият за Трета световна война?
- Аз не бих говорил за сценарий, а за нараснал риск. В условията на ерозиращ следвоенен световен ред, спадащо влияние на международните институции, на първо място системата на ООН и откровено пренебрежение към нормите на международното право, ние все повече се доближаваме до свят, доминиран от позициите на силата, свят без правила.
При нарастващата конфронтация и засилената милитаризация на международните отношения, липсата на диалог и дори минимална степен на взаимно доверие, възможностите за разрешаване на конфликтите чрез преговори и дипломация са силно ограничени. А още по-опасно е, че ние постепенно приехме войната като иманентен елемент на човешките отношения, като легитимен и дори морално оправдан инструмент за разрешаване на международни спорове.
- Съгласен ли сте с тезата, че текат последните седмици, в които е възможно да се постигне мир между Русия и Украйна, преди демократите в САЩ да поемат контрола в двете камари на Конгреса?
- Президентските пълномощия във външната политика на САЩ са изключително широки. Промяната на мнозинството в Конгреса може да наложи определени корекции, например в посока нова финансова помощ за Украйна, но трудно би довела до обрат в общия политически курс на САЩ. Още повече, че в момента най-заинтересована от прекратяване на военните действия е именно Украйна, докато Русия даде недвусмислени сигнали, че е готова да върви към приключване на конфликта по военен път, чрез ескалация.
Освен това в САЩ има двупартиен консенсус, че страната трябва да мобилизира своя икономически, политически и военен ресурс в борбата за глобално лидерство с Китай – оставяйки сдържането на Русия като задача на Европа.
- Войната доплува до границата на България, казвате Вие. Реалистична ли е инициативата за мораториум върху военните действия и удари в Черно море? Кой има интерес от ескалация и превръщането на Черно море в зона, подобна на Украйна?
- В Черно море се води реална война – това не са инциденти, а
планирани нападения извън териториите на воюващите страни срещу търговски съдове на трети държави. Като тази война не започна на 6 октомври с първия удар срещу кораб в българската изключителна икономическа зона, а само за тази година атакуваните плавателни съдове са близо 600. При това доскоро с ясна асиметрия: Украйна атакуваше основно кораби, Русия – предимно пристанищни съоръжения, като около 60% от атаките бяха украински, а 40% - руски. Това е и една от причините ние, Европа и България, дълго време да не забелязваме какво се случва. И тук следва да се отбележи, че Йотова, близо месец преди 6 октомври, от трибуната на Общото събрание на ООН, би тревога по въпроса и предложи създаването на европейски рамков механизъм за гарантиране свободата на търговското корабоплаване в Черно море. Стъпвайки върху опита, включително и негативен, от сделката за износ на украинско зърно от 2022-2023 г., договорена с помощта на ООН и Турция. За целта обаче е необходимо: първо, в нея да се включат всички черноморски страни; второ, тя да не бъде асиметрична, а да обхваща търговските потоци от и за двете воюващи страни; трето – мониторинговият механизъм и контролът да бъдат действително независими и действени. Всичко това разположено, естествено, в рамките на усилията за цялостно прекратяване на войната.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗