Над 144 милиона евро глоби за нарушения на пътя само от началото на годината. На фона на тази внушителна сума един надпис върху част от фишовете поставя сериозен въпрос за правата на българските шофьори: "Фишът за глоба не подлежи на обжалване". Подвежда ли обаче държавата водачите и колко от тях плащат санкции, без да знаят, че имат възможност да се защитят?, предава bTV. Красимир Георгиев с рецепта как да намалеят катастрофите: Само с глоби не става Вече 35 години Явор Давидов е зад волана. Признава, че през годините е допускал нарушения, най-често за превишена скорост и неправилно паркиране. Преди време обаче получава глоба, с която не е съгласен, и решава да я оспори. Процедурата се оказва дълга и сложна. "Минаха години в дела, в ходене по съдилища, отлагане и накрая се отказах. Платих си. Процедурата ми се вижда усложнена и дълга", разказва той пред медията. Явор смята, че всеки трябва да може да защити правата си, ако не е съгласен с наложената му санкция. Това обаче изисква време и търпение, с които не всеки разполага. За разлика от него председателят на Асоциацията за квалификация на автомобилистите Красимир Георгиев редовно оспорва санкции, които смята за неправомерно наложени. Шефът на АКАБ пред БЛИЦ след ада на "Тракия": До края на годината може да стане още по-тежко произшествие Подвежда ли МВР шофьорите? "Няма наложена глоба, която да не може да се обжалва", категоричен е Георгиев. Според него проблемът е в начина, по който част от разпоредбите на Закона за движението по пътищата се тълкуват от контролните органи. Особено спорен е надписът върху някои бланки: "Фишът за глоба не подлежи на обжалване". Председателят на АКАБ определя това послание като подвеждащо и противоконституционно. И припомня и Решение № 1 на Конституционния съд от 2012 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата, изключваща съдебното обжалване на определени санкции до 50 лева. По думите му много шофьори не познават правата си и приемат написаното върху фиша за окончателно. Допълнителен стимул за бързо плащане е и възможността за ползване на отстъпка. "Българинът бърза да го плати, без да знае, че с плащането този фиш вече влиза в сила. И тогава губи правото на обжалване", обяснява Георгиев. От МВР обаче са на друго мнение. В отговор до медията от ведомството посочват, че надписът върху бланките не нарушава Конституцията или действащото законодателство. Според министерството той обозначава единствено липсата на възможност за самостоятелно съдебно обжалване на този вид фиш. Кога и как можем да оспорим глобата? Илия Тодоров от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи обръща внимание, че решаващо значение има не размерът на глобата, а видът на документа, с който е наложена. При електронните фишове, които най-често се издават за превишена скорост, засечена с камери, законът изрично предвижда възможност за съдебно обжалване. При фишовете за неправилно паркиране също съществува възможност за оспорване на нарушението, но процедурата се различава от тази при електронните фишове. Различен е и случаят, когато водачът е спрян за проверка и полицейски служител установи нарушение. Ако шофьорът не е съгласен с нарушението или откаже да подпише фиша, следва да му бъде съставен акт. Въз основа на него впоследствие може да бъде издадено наказателно постановление, което подлежи на съдебно обжалване. Срокът за обжалване на електронния фиш или наказателното постановление по общия ред е 14 дни от връчването му. Тодоров признава, че съдебните процедури понякога продължават повече от година. Допълнителни въпроси поражда и навлизането на новите технологии в контрола на пътя. Камерите вече могат да регистрират не само превишена скорост, но и преминаване на червен светофар, неправилни маневри, шофиране без предпазен колан или използване на мобилен телефон зад волана. Затова е особено важно водачите да знаят какъв документ са получили и по какъв ред могат да оспорят наложената санкция. Глобите вече надхвърлиха тези за цялата минала година Статистиката на МВР показва, че от 1 януари до 5 ноември 2026 г. наложените санкции с фишове и наказателни постановления са на обща стойност 144,617 милиона евро. От тях: - Платени са 107,945 милиона евро; - Непогасените задължения възлизат на 36,672 милиона евро. За сравнение, през цялата 2025 г. наложените глоби са били за 128,338 милиона евро, от които са събрани 111,943 милиона евро. Така още преди края на 2026 г. стойността на наложените санкции надхвърля с над 16 милиона евро тази за цялата предходна година. Според Красимир Георгиев зад тези внушителни цифри стои и друг въпрос – за отговорността на институциите при неправомерно наложени санкции. Той настоява да стане ясно колко обезщетения са изплатени на граждани, спечелили дела срещу контролните органи. И двамата експерти са категорични, че глобите трябва да се събират, но контролът на пътя трябва да бъде не само санкциониращ, а и превантивен.