Самоков отбеляза 230 години от рождението на Димитър Зограф с научна конференция, изложба и музейни инициативи, посветени на живота и творчеството на възрожденския художник и на културното наследство на града. Националната научна конференция „Димитър Зограф и неговото време“ беше открита на 19 ноември с участието на изкуствоведи, реставратори и изследователи, които представиха проучвания за художника и неговото място в българското изкуство. Форумът събра учени и специалисти в Самоков. Същия ден в Историческия музей бяха открити изложба с 22 пана, представящи репродукции на фотографии на икони, манастири и църкви, и беше представен документалният филм „Димитър Христов“, посветен на живота и делото на художника. Изложбата и филмът са част от националното честване на годишнината. На 20 ноември в Доспевската къща беше открита постоянна музейна експозиция, посветена на самоковската градска култура и фотографията. Тя представя историята на Доспевската фамилия, самоковските фотографи и възстановено възрожденско фотографско ателие. Новата експозиция допълва музейното представяне на историята и културата на Самоков. Програмата продължи днес с детска художествена работилница в Историческия музей. Чрез оригинални рисунки на самоковски зографи децата се запознаха с местната иконописна традиция, символиката на иконите и начините за изработване и пренасяне на изображения. Инициативата беше насочена към най-младите и запознаването им с художественото наследство на Самоков. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Димитър Христов Зограф е български възрожденски иконописец и един от основните представители на Самоковската художествена школа. Той е по-големият син на Христо Димитров, смятан за основател на Самоковската иконописна школа. Роден е през 1796 г. в Самоков. Учи иконопис в работилницата на баща си, а след смъртта му през 1819 г. поема ръководството на ателието и продължава работата с манастири, ктитори и архитекти. Димитър Зограф е учител на по-малкия си брат Захарий Зограф, който усвоява занаята в неговата работилница. За разлика от брат си, Димитър рядко подписва своите произведения, което затруднява изследователите при установяването на авторството на редица икони и стенописи. Творчеството му е посветено на православното църковно изкуство. Оставя стотици икони и стенописи, създадени за храмове и манастири в Самоков, Рилския манастир, Троянския манастир, Пловдив, Берковица, Враца и други населени места. През 1822 г. Димитър се жени за Християния, с която имат седем деца. Един от синовете им е Зафир, известен по-късно като художника Станислав Доспевски. Димитър Зограф умира на 9 октомври 1860 година.