През 1963 г. Съединените щати стартираха необичаен космически проект: изпратиха 480 милиона малки медни иглички в околоземната орбита. Планираха да ги използват за предаване на радиосигнали на дълги разстояния. Експериментът обаче не оправда очакванията и част от металните отломки остават в орбита и до днес, пише френското издание Futura Sciences. През 1963 г. лаборатория в Масачузетския технологичен институт стартира проект за създаване на пръстен от медни проводници около Земята. Експериментът изстреля 480 милиона изключително тънки метални елемента на височина от приблизително 3600 километра. Всяка игла беше с дължина 1,78 сантиметра. Те се държаха на място от специално свързващо вещество, което трябваше да се изпари във вакуум, след което проводниците щяха да се разпръснат по планетата. Идеята възниква по време на Студената война, когато надеждните комуникации на дълги разстояния бяха приоритет за американските военни. Медните игли бяха предназначени да действат като малки антени и да помагат за предаването на радиосигнали. Експериментът обаче бързо загуби своята ефективност. Първият опит за внедряване на подобна система през 1961 г. завършва с неуспех. През 1963 г. на изследователите им отнема 40 дни, за да формират планирания меден пояс около Земята. След около 50 дни обаче плътността на металните елементи става твърде ниска, за да предават съобщения. Стана ясно, че бъдещето на телекомуникациите е в космически кораби, способни да приемат сигнали, да ги усилват и да ги предават по-нататък. Някои от медните игли все още са в околоземна орбита. Поради лекото си тегло се очакваше металните жици в крайна сметка да се върнат на Земята. Това се случи с някои от тях: паднаха приблизително 25% до 45% от 480-те милиона иглички. Останалите останаха групирани в клъстери, които се върнаха на планетата много по-късно - предимно между 70-те и 90-те години на миналия век. Още три такива клъстера паднаха през 2020, 2022 и 2024 г. Според публикацията 23 обекта, идентифицирани като метални жици от проекта West Ford, може все още да обикалят около Земята. Проследяването им е трудно поради малкия им размер и удължените, нестабилни орбити. Освен това се смята, че над 100 милиона медни елемента вероятно все още лежат на земната повърхност след падането им.