от серията с персийските пословици и поговорки
Крадец научил, че в една къща има много скъпи вещи. Поискал да я ограби и започнал да обикаля наоколо, но все имало хора и нямало как да проникне незабелязан вътре. Най-накрая се чуло, че стопаните отпътуват за няколко дни и той решил, че е настъпил неговият час. Промъкнал се през нощта и започнал да разбива стената, откъдето искал да проникне в дома. Но тя била каменна и много здрава. Вдигнал силен шум, а работата не напредвала бързо. Шумът пробудил един бездомен просяк, който спял наблизо. Той се зачудил какъв е този шум посред нощ и отишъл да види. Крадецът първоначално се уплашил и се скрил, но като установил, че неканеният посетител е някакъв бездомник, се успокоил и се върнал при оградата. -Какво правиш тук по никое време? Дом нямаш ли си? - скарал се той на просяка. -Ако имах свой дом, едва ли щях да съм тук - отвърнал просякът. - А ти какво правиш? -Имам си работа. Да не съм безделник като теб! -Да ти помогна ли? -Не, не можеш. -И с какво се занимаваш? -Бия тъпана. -Че защо? -Как? Нищо ли не знаеш? -Какво да знам? -Утре тук ще има сватба и аз се готвя за нея. -Ти ли ще се жениш? -Не, аз съм тъпанджията. Репетирам, за да свиря на сватбата. -Бре! - зачудил се просякът. - Че какъв е тоя тъпан? Биеш го, пък не се чува музика?
-Специален е моят тъпан - нагло отвърнал крадецът. - Бия го днес, за да се чуе утре.
Оттогава започнали да казват "Бие тъпана днес, за да се чуе утре" за работа, чиито резултати ще излязат наяве по-късно.
персийска приказка
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!