Чаках на спирка автобус, спирка в центъра на столицата. Освен мен имаше трима ученици, господин на средна възраст с яке и младеж. Младежът пушеше. Когато автобусът се зададе, той си хвърли фаса. Онзи с якето се наведе, грабна го и смукна дълбоко. Щом возилото дойде, се качихме - младежът, учениците и моя милост. Другият остана да пуши. Младежът чевръсто взе оставено билетче и седна, учениците подхванаха активен разговор на тема: ако не върне кинтите, ше го ковнем, братле, с бокса, ше го успим, а аз се замислих. Този номер с билетчетата върви през последните двайсетина години нонстоп, оная приказка за бокса и борча също. Но този с фаса е все пак главно затворническа практика.