Хората в бранша са притеснени от изкуствения дефицит на дървесина, който се създаде през последните месеци. Голяма част от нашите предприятия са преустановили работа, някои от 3-4 месеца нямат суровина, други са пред затваряне и спиране на работа. Някои от фирмите имат сключени договори и след като не успеят да ги изпълнят, ще претърпят и санкции. Това е и причината да пристъпим към протестни действия.
През миналата година бе изготвена наредбата за ползване на дървесина в горите, която трябваше да регламентира работата на дърводобивните фирми и тя бе съгласувана с всички браншови организации, с представители на Изпълнителната агенция по горите, на големите преработватели. Тази наредба бе приета с консенсус, но така и не беше внесена в Министерския съвет. Ние поискахме среща с министър Найденов и той ни обясни, че текстът се съгласува с новите държавни горски предприятия. След месеци и няколко лъжливи тревоги, през месец ноември м.г. наредбата се появи и най-неочаквано беше приета от Министерския съвет. Ние сме притеснени от няколко момента в нея. Първият е възможността 42% от едрата дървесина да бъдат продавани през стоковата борса. Дотогава такава възможност не бе обсъждана въобще с нас. Второ - на новосъздадените държавни предприятия се даде възможност да извършват стопанска дейност. Това е вид „одържавяване“ на частната дейност на нашите фирми – дърводобивни и дървопреработвателни, за което те вече са направили инвестиции, имат кадри и са създали организация. Изведнъж тази дейност им се отнема. Ще припомня, че след преговори в бранша, в първия вариант на Закона за горите, бе записано да има държавни предприятия, но те да не извършват стопанска дейност.
Появи се и нов термин – стратегически партньори. Този термин съществуваше още по времето на Плугчиева и практиката тогава беше т. нар. големи потребители на дървесина да ползват преференции или както ние го наричаме – да им се дава дървесина „за без пари“. Но покрай 4-5 големи потребители, които ползват дървесина само за собствени нужди, се навързаха още поне 15 фирми, на които също бе даден статут на голям потребител. Те на практика препродаваха евтина дървесина.