Фирмите с временни финансови затруднения ще имат възможност да разсрочват и отсрочват данъците си, ако забравят за плащанията в брой. Ако получи разрешение за разсрочване, длъжникът ще се задължава да извършва всички плащания във връзка с дейността си само по банков път. Освен това длъжникът ще трябва да предава в НАП тримесечни извлечения за движението на пари по банковите си сметки. Това гласят промени в Данъчно осигурителния процесуален кодекс, които са внесени от Министерски съвет в парламента.

С промените значително се облекчават условията пред бизнеса за получаване на разрешение за разсрочване и отсрочване на дължимите налози. Целта е да се даде възможност на фирмите с временни затруднения да продължат дейността си, като наред с това плащат и данъците си.

Задължения към хазната до 300 000 лв. ще се разсрочват от публичен изпълнител на НАП, а не както досега - от изпълнителния директор на приходната агенция. Освен това отговор на искане за разсрочване ще се дава в срок до един месец. Това значително ще ускори процедурата. В момента изискванията пред фирмите, за да получат разрешение за разсрочване на данъците, са толкова тежки, че на практика тази възможност е неизползваема. С промените обаче се създава и гаранция, че бизнесът няма да злоупотребява с разсрочването на дълговете си. Първо, за срока на разсрочването бизнесът дължи лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта.

Освен това, ако за периода на отсрочване или разсрочване длъжникът не плаща текущите си задължения към хазната или не изпълни на падежа съответната вноска съгласно договорения с НАП погасителен план, дължимите суми ще стават незабавно изискуеми. Така от НАП веднага ще може да вземат обезпечението, което е дадено от фирмата, за да получи разрешение за разсрочване на дълговете си.















Стефан Кючуков