И още от манастира Трескавец
Но благодарение на недостъпноста си манастирът е запазил много от средновековния си дух. [ge0_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]
Канарите правят заслон от бурните ветрове на лехата от билки.
Двата сфинкса са замръзнали във вечен сън.
Крепост и православна твърдина.
Поглед към урвите където долу е Вароша.
Другият резервен вход на манастира .
Сред канари и чукари гордо се извисява Златовръх.
Клепалото.
Не е леко било на Сизиф да изтъркаля тази канара до тук.
До големия валун Шаро е полузаспал, но с едното око ни следи да не задигнем някоя манастирска кокошка.
Характерните плочи и червени тухли за византийския стил на кубето. Останал е гръцки надпис над западната врата, споменаващ византийския император Михаил IX Палеолог.
Свободни места за спане няма само на храмовия празник -28 август.Килиите са с по 6-8 легла и са безплатни.Трябва да се носят вода и храна ,а с турско кафе или чай ще ви нагости някой от послушниците – казва Гоце, седнал на чардака.
Единственият монах, Калист, ни разказва с любов историята на манастира и за надеждата си да се реставрира с чужда помощ, защото местните специалисти и денари са малко.
Историята му е започнала от този купел .
Благословени от отец Калист, преди да потеглим от най-хубавия и недостъпен манастир в Македония.
Надолу към Прилеп. Край, 10.09.2011 Автор: Цветан Димитров Снимки: авторът Други разкази свързани с Другата Македония – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА
