Публичната смърт се е превърнала в нещо безкрайно подробно. Ножът е забит право в гърба, сърцето или на милиметри от него, червата са се слепнали и преплели, лицето е буквално отнесено, кръвта е била навсякъде, ракът е бил нетърпимо болезнен и боледуването тежко, а тялото е било влачено и нарязано на парчета с трион. Пиянски свади, битови проблеми и семейни скандали – звучат като едно добро оправдание. Напили са се момчетата и след това са се избили. Прав е Цветан Цветанов, не може до всяка врата на общежитие да има полицай, а пък и надявам се никой да не иска и очаква това. Гражданите, за разлика от министрите на вътрешните работи, не би трябвало да очакват, че българската полиция може всичко. Много по-интересно е защо младите българи се разхождат с ножове в джобовете и защо са толкова отчайващо решителни, когато искат да използват бухалки. Изобщо как е възможно да си на 19 години и да не цениш живота, нали бъдещето било отпред и те очаква? А с едно полицейско „битово...