Всяка тайна прилича на орех – иска ни се да се доберем до самата ядка, да надникнем през пролуката на черупката, но щом сърцевината се покаже, започваме да тъгуваме по изгубената цялостност. И многото й лица. В случая с руските потайности, които «с ум не ще прозреш», разбулването сякаш не е възможно. Надникнеш ли под черупката, вместо ядка виждаш още една черупка. И така до безкрай. Синдромът на матрьошка лесно се отваря, по-трудно се сглобява. Но винаги е обременена с нещо половинчато, нецялостно, сложно съставно. Според мен ключът към непостижимата тайна на руския характер се крие тъкмо в неговата нехерметичност. В пролука, дупка, отвор,чрез която в него се засмукват факти, преобразуващи се или в дълбоко (не толкова задълбочено) философстване или в коктейл «Молотов» от най-различни емоции. Руският характер (каква метонимия само!) не осъзнава себе си като цялостност, като завършена форма. А където има пролука, там неизбежно се появява разкол, пречупеност, пукнатини. Почукаш ли,...