Преди двадесет години първата голяма вълна емигранти разцепи днешното средно поколение на два широки ръкава – тези тук и онези отвъд огледалото. Ето как отговарят на този въпрос сестрите Маргарита и Margarita. Наречени са с едно и също име неслучайно, защото все още много си приличат, харесват сходни неща и са близки помежду си. Маргарита (42 г.), София Да си на средна възраст в България е срамна работа. Леличките и чичковците, които така гъсто населяваха детството ни, изчезнаха някъде БЕЗСЛЕДНО. Сега предпочитаме да сме „момичета” и „момчета”, по-малко - „какички” и „батковци”, и най-вече - ПИЧОВЕ. Така мъжкарски ще караме докъм 70-ата си година, за да скочим направо в беловласите редици. Днес няма как да пощипнем от достолепието на онова „БАЙ” в бай Иван – битовия еквивалент на doctor honoris causa. Вярно е, че вербалните знаци за уважение към възрастта са на изчезване в градската среда. Вярно е също, че според статистиката в България възрастовата крива сериозно огъва...