Днес отново ще поемем към западна (подчертавам: ЗАПАДНА! ;) ) Канада. Наталия ще ни покажеВанкувър, този път в навечерието на Великден. Приятно четене:      Ванкувър за Великден Споменах в предишния си разказ, че природата на British Columbia е невероятно красива и разнообразна. Дори само в "малката" осечка от града ни до Ванкувар - нищожните 730 км., пейзажа се сменя драматично. Редуват се иглолистни гори, хълмисти поляни с множество пасища и ферми. После ландшафа преминава в пустиня, следват скалисти каньони и накрая долина. Ще се опитам да опиша тази част на западна Канада, така както ние я видяхме при едно пътуване в края на април. Тогава тръгнахме с цел да се разходим и да разгледаме всичко на около. Отделихме много време за отбивки по пътя си за да се посветим на любимите снимки и видео. Все неща към които сме така силно пристрастени и съставляващи важна част от "нашият скучен канадски живот" - както обичам да се шегувам, говорейки с българските си приятели:):) Защото живота в БГ е къде, къде по-динамичен. Пътувайки по Магистрала 97, подминаваме известното с дължината си езеро Lac la Hache, което в по-голямата си част, дори в края на април е все още заледено.

      Кратка отбивка от магистралата, спираме в Казам Това е дълбока пропаст, много атрактивна за снимки през лятото, но за мен този път се оказа разочарование. Зимата още не беше си отишла, кал и сняг на всякъде. Сиво, пусто...и много студено! ...Както вече казах - през лятото това място изглежда величествено. Казам е безводна пропаст, иначе не би било пресилено да се сравни с Ниагара.

    Подминаваме типично северо американско градче от онези затънтените...с един магазин, една бензиностанция и седем къщи :) :) Пътят ни е все на юг, магистралата минава през интересен ландшафт. Появяват се скали с интересни форми и цвят. Отбихме и доста се позабавихме на това място за да направим ето тези снимки.

  После следва пустиня, която е от типа полупустиня

Преминаваме през индиански резерват с малка индианска католическа църква

Индианците, които живеят в резервати ползват карта гарантираща им редица привилегии и отстъпки, също когато пазаруват не им се калкулират такси в цената. Освен по-евтини стоки, индинците имат право и на по-евтин бензин, т.е без прибавените данъци. Също им се предоставят държавни жилища (къщи). Но за да ползват всички тези привилегии, индианците трябва да живеят в резервати, които са обикновенно много далеч от цивилизацията. Правата на индианците са гарантирани от подписния през 1876 The Indian Act. Снимка направена в движение

    Вече разминаваме виещата се железопътна линия. Много погребани тела има по тези каньони, хълмове и скали. Когато са започнали да строят железниците винаги са пращали китайците в най-опасните участаци. Китайците са били и допълнително дискриминирани с данък, останал в историята като Head Tax. През 2006 Отава официално се извини на Китай. Към днешна дата почти няма пътнически влакове в Канада, превозват се само товари (с много малки изключения). Съществува малка възможност да се придвижиш с влак между някои от градовете тук. И да има някакъв влак, часа за тръгване е само един в определен ден и връщането обратно е да кажем след седмица. Няма нищо общо с добре развития транспорт като Европа например, тук не може да се разчита на обществен транспорт :( Пътува се или със самолет или с личен автомобил. А железницата в миналото е станала точно причината Британска Columbia да се присъедини към Canada. През 1867 първите провинции сформирали държавата Канада са Онтарио, Квебек, Ню Браунзик и Нова Скотия. През 1870 се присъединява прерийната провинция Манитоба а през следващата 1871 и нашата British Columbia именно поради обещанието че железницата ще дойде и до тук. Навлизаме в края на долината на реката Фрейзър. Ще пропусна подробности и снимки за тази отсечка от маршрута ни, защото в предишния разказ "Мокра Коледа във Ванкувър" се спрях по-подробно на това място, характерно с мъгли и много дъжд.

НАЙ-ПОСЛЕ ВАНКУВЪР!!!

Винаги когато пътуваме отcядаме по възможност в хотелите от веригата Holiday Inn Express. Препоръчвам ги на всички,запътили се да пътуват насам. Има ги почти на всякде в западната част на Канада. Рядко има град без поне един хотел от тази верига. Чисти и обширни стаи - поживееш ли на този континент постепенно възприемаш идеята навсякъде да ти е широко :) :) Започваш да харесваш просторното и да си го изискваш, когато ползваш услугите на хотел, но разбира се, когато както дойде :) :)     Все пак ще кажа още малко

добри думи за хотелската верига Holiday Inn Express,

защото те го заслужават. В хотелите им, наистина получаваш срещу каквото плащаш! Перосналът е на 99% от азиатци (филипинци, китайци, индийци, тайландци), предополагам, че франчайзингът на тази верига хотели е закупена от някои от въпросните държави... Освен всичко казано до тук, ще добавя: приятна обстановка, модерни стаи /бани, обслужването, чистотата, приличнитe цени а има още един голям плюс - богата безплатна закуска! Топла и разнообразна храна, плодове, плодови кисели млека и напитки в изобилие. С една толкова богата закуска прескачаш обяда (или хапваш нещо съвсем леко в следобедните часове) и остава да се погрижиш единствено за вечеря..Това уточнение го правя, защото за жалост все по-рядко в North America към хотелската стая влиза безплатна закуска:( Рано на другата сутрин след закуска излизаме, отправяме се към японското рибарско селище СТИФСАН, точно преди да завием към селището забелязваме румънска пекарна за хляб, всъщност руманският флаг развяващ се на високо грабна вниманието ми..    

Следва СТИФСАН.

        ...Канадса и Япония имат сложни исторически отношения, но лошото е заровено в миналото. Само ще спомена, че на множество японци след 2-рата световна война са им отнети имотите във Ванкувър под предлога, че може би са шпиони. На въпроса: "Защо?" - ще припомня пакта Рим - Берлин - Токио! Там (в селището) има площадки с възможност за наблюдение на китовете и делфините, много ресторантчета, павилиончета, пейки, парк...Някъде от тук купих картичките, които изпратих на приятели. Едно е да получиш Е-мейл и съвсем друга е тръпката да получиш картичка по пощата или истинско писмо. Също в селището се намира много популярният сред жителите на Ванкувър - рибен пазар. За съжaление в Канада не можеш на много места да си купиш прясна риба. Тук почти няма пазари на открито (заради климата), няма ги и малките магазинчета (като в Европа). Цялата страна е ориентирана към огромни супер-маркети със замразени храни, меса и риба...Няма нищо прясно, но в замяна на това цените са главозамайващи! Така, че един такъв пазар на открито като този тук си е направо ИЗКЛЮЧЕНИЕ!...И цените на рибата и морските дарове бяха съвсем поносими. Трагваме си от японското рибарско селище.

Следва Японската градина,

която ми напомня доста на нашата "Морска градина" във Варна. Дърветата тук вече цъфтяха.

      Отрупани с нежен цвят, създаваха настроение. Само ден по-рано, мааалко по-на север от Ванкувър на много места снежните преспи все още не се бяха разтопили. Полузаледените езера в края на април налагаха съвсем друго усещане, различно от пролетната атмосфера тук. Доста време поизгубихме на това място, доста снимки изщракахме:) [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]   По-късно посетихме

Стенли Парк

Паркирането може да ти скъса нервите а и е скъпо, но след като приключиш с това и тръгнеш из парка се приготви само за положиелни емоции..  

От бележките, които съм си водила към снимките ни виждам, че този ден е бил Разпети петък. Един сух дънер с израстваща от него зелена клонка-начатък на нов живот ми напомниха едно място от Библията от книгата на пророк Исай [11:1] "И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен". Според тези думи християните вярват, че им е дадено обещание за раждането на Cпасител, който ще произлезе от "cухия пън". Аз също се причислявам към приелите обещанието. Денят беше специален. Разпети петък и всичко наоколо като, че ли беше някак по-особено. Ако се гледа с очите на сърцето разбира се!

Тук се запознах със семейство руснаци...Ами чух руска реч и не се сдържах и ги заговорих...Оказаха се от Хабаровск - ама това е "само" отсреща на Пасифика :) :)...Така де..."само" от другата страна на "Голямата" вода:)

Решаваме да вземем колата за да стигнем дo противоположния край на Стенли парк. Релефът е стръмен, типичен за бреговете на Тихия океан, докато бреговете по Атлантика са ниски и равни. Тук подминаваме "нашата" си русалка, доплувала по нашите брегове...Всички сме чували историите как русалките оставят морето и желаят да останат в света на хората. Ама че лошо изкушение!!! Непонятно... :( :( :(

 

Една от забележителностите, които решихме да пропуснем в Стенли парк беше известният Аквариум. Причината - нашият син, който е тинейджър и е със странни идеи, взаимствани от тук от там...От телевизионни предавания, от Интернет от къде ли не...Обеснението му: "Китовете и рибите в акварyма са отделени на сила от естествената си среда - океана. За рибите това е мъчително! Не искам да гледам нещастни риби!" Ееее ми...не отидохме. (Същото е и за зоологическите градини, никога не ги посещаваме!) НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН. Пак мост. Няма как - така е във Ванкувър!! Много често пътни произшествия затварят за много часове мостовете.

  Много хора не могат да отидат на работа на време, блокирани в трафика често заради подобен род инциденти. Също друга нелицеприятна истина - самоубийци избират тези мостове за да сложат край на живота си. Тук е язовира от които града пие водата си. В далечината върховете на планината се наричат

Двата лъва

Наистина не е нужно много въображение за да видиш две царствени лъвски осанки.  

      Мястото е в полите на планината Граус.

На лифта не се качихме, беше пълно с хора - макар и края на Април все още ски сезона не беше свършил. Едно заради краткото време с което разполагахме а и навалицата заради неприключилия ски сезон ни отказаха от лифта. Но ще се върнем пак някой ден и ако е слънчев ден непременно ще се качим на този лифт :) Когато времето е ясно - Ванкувър се вижда като на длан! Това трябва да се види!!!

В тази местност е като в парк. Къщите в този район на Ванкувър дори и не толкова големи и престижни стуват милиони. Наистина, че планината тук беше някак опитомена и къщите се вписваха с ландшафта великолепно. Хареса ми :) :)

    Привечер е. Време е да помислим за вечеря.

  Следващият ден ни предстоеше път. Искаме да хванем ферибота и да отплаваме за остров Ванкувър. Да посетим столицата ни - Виктория, която се явяваше крайна точка от пътешествието ни. Нощ преди много ранно ставане. Това никак не е по вкуса ми:( За капак като гледахме новините в хотелската стая, съобщиха че трафика за ферибота заради Великденските празниците е супер натоварен. Не бяхме сигурни дали ще успеем да се вредим с места. Изтеглихме ставането си вместо в 6:00, което си беше лошо за 5:30, което стана още по-лошо :( :( За мен това ранно ставане е равносилно на ужас:)..., но със сигурност предстоеше интересен ден!   Автор: Наталия Х. Снимки: авторът     Още разкази от канада  – на картата: