Софийският университет е отново окупиран. Това, доколкото мога да си спомня, се случва за четвърти път от падането на комунизма от 1989 г. и всеки път по удивителен начин съвпада с мандати на управление на БСП (или, както е днес, на коалиции, доминирани от БСП). Само по себе си това обстоятелство е знаменателно и сигурно силно би учудило хора, наблюдаващи страната ни откъм запад. Защото ако БСП е „левица", то тя по-скоро би трябвало да разчита на симпатиите на по-младите генерации, които - според западните мерки - са „по-скоро ляво настроени". Това следователно, че БСП на четири пъти в най-новата ни история успява да „взриви" тъкмо най-младите и образовани хора показва, че противно на „екзактните" политологични определения, по-точни интуитивни понятия за тази партия има т. нар. улица, която продължава да я нарича „комунистическа", да усеща в нея тоталитарни рефлекси, тоталитарен цинизъм, тоталитарно презрение към ценностите (в противовес на сляпата убеденост в чистата „целесъобразност" и решаващото значение на властта сама по себе си). Защото тези неща вече могат и почти винаги от епохата на откровения комунистически тоталитаризъм са предизвиквали омерзението на младежта. Това обаче днес не занимава особено анализаторите