Фобос се приближава до Марс с 2 метра на всеки 100 години. Но въпреки че неговия край наближава в планетарни условия, луната няма да се оразпадне още 30 до 50 милиона години.
Продълговатата форма на Фобос, която е най-големата от двете луни на Марс е твърде малка за да се закръгли от гравитацията. Паралелните бразди по повърхността му са обикновено с около 30 м или по-малко дълбочина, от 100 до 200 м широки и до 20 км дълги. Първоначално се смятало, че са разчупвания в резултат от въздействието при създаването на големия кратер Stickney. Друга теория е, че линиите се образувани от множество по-малки въздействия.
Скорошни модели на изследователи от НАСА разкриват, че каналите са образувани от разтягане причинено от приливните сили и гравитационното притегляне между Марс и Фобос. Същите сили между Земята и Луната, водят до леко овалната им форма и причиняват отливите и отливите в океаните.
Теорията за гравитацията за първи път е поставена през 1970 г. от снимки, направени от космическата сонда Viking, но тогава учените вярват, че луната е плътна и в състояние да понесе натоварванията създали линиите. Сега се смята, че вътрешността на луната е съставена от отломки, обвити с дебел 100 м външен слой от брашнест реголит.
Лесно променящата се вътрешност принуждава външния слой да се коригира, който учените смятат, че се държи еластично при пораждането на напрежение, което в крайна сметка ще я разруши. Това също така би могло да обясни защо някои от каналите са по-нови от други.
Освен Фобос, повърхността на луната на Нептун, Тритон също е набраздена и се движи по същата бавна спирала около своята планета родител.