Ако в нощта на смъртта в стаята на Илко бяха влезли не трима перничани, а трима англоговорящи (Майкъл Шийлдс, Джок Полфрийман и още един), трима турски студенти или трима цигани, дошли да му вземат пружината от леглото – тогава щеше да бъде лесно. Щеше да е лесно за разпознаване кое е нашето момче. Сега обаче нашите момчета са две. Едното е мъртво, другото е обвинено за смъртта му, а тълпата е разделена на географски принцип и спори кое е по-добро – това от Перник или това от Добрич. Кое не пуши, не пие, колко езика повече знае, какво работят родителите му, защо е отишло в София, с какви оценки си взема изпитите, в свободното си време на колко старци е помогнало да пресекат пешеходната пътека. Сякаш си попаднал на някаква Тимуриада и си губиш времето в търсене на смисъла й. Въобще не ме интересува кой какъв е. Ако ще да е най-големият гад в който и да е град - всеки има право на отбрана, когато са застрашени животът или имотът му. Ако ще да е най-големият добряк – всеки трябва...