На церемония на 8 март в Министерство на културата Вежди Рашидов ще получи уникални културни ценности, които ще бъдат заведени във фондовете на НИМ. Ценните предмети са бронзова тракийска ризница от V-IV век пр. Хр., римски меч и железни копия, както и изключително ценна книга на старобългарски автор. Бронзовата тракийска ризница се състои от две части - гръдна и гръбна, запазени заедно с разширенията, образуващи своеобразна "пола", която дава и наименованието на този вид брони – камбановидни. Отворът на шията не е изрязан, а образува висока яка, която от вътрешната част е била укрепена с железни пластини, част от които също са запазени. Върху двете части на бронята с вдлъбнат двоен кант, изключително прецизно и художествено, е означена човешка мускулатура. Вероятно предоставеният от Районна прокуратура – Пловдив, екземпляр е бил притежание на тракийски аристократ и воин и е открит в богато погребение. Освен експозиционна, ризницата има и значима научна стойност, тъй като запазените от вътрешната страна железни части и забелязаните поправки могат да послужат за точна възстановка на този тип предпазно въоръжение. Освен бронята, във фондовете на НИМ постъпват и три железни копия и железен меч от римската епоха. В Националния исторически музей чрез Сектор "Културно-историческо наследство" при Главна дирекция "Криминална полиция" предстои да постъпи и изключително ценна старопечатна книга на старобългарски автор. Това е книгата на Теофилакт, архиепископ на България /така се е самообозначил авторът на корицата/ "Тълкувания на четирите евангелия от Новия завет". Тя е издадена в Париж през 1542 година Теофилакт /1090-1146 г./ е назначен в зряла възраст за архиепископ на "Българската Автокефална /самоуправляваща се/ Архиепископия". Тя е основана от император Василий ІІ през 1018 година и включва всички епархии /църковни окръзи/ на Българската Патриаршия в Мизия и Македония, която била ликвидирана от императора след завоюването на България. За седалище бил определен град Охрид. За да бъде по-кратък титулът, архиепископите се подписвали често или с прилагателното "български", или с "архиепископ на България". Съчиненията на византийския писател и теолог Теофилакт Български, Охридски архиепископ /ок. 1084-1107/, са ценни извори за историята на Византия и българския народ през 10-11 век. Най-важно за българската история и литература е неговото Пространно житие на Св. Климент Охридски, както и "Служба за светеца". Първите преводи на произведения на Теофилакт Български на латински език излизат през 1477 г. в Рим и през 1518 г. в Париж. През 1524 г. са издадени, вече под негово име, Тълкуванията на Четирите евангелия от Новия завет в Базел. Следват преиздания, сред най-ранните и най-ценните, от които е и изданието от 1542 г. в Париж. След консервация старопечатното издание на Теофилакт Български ще украси витрина в ІV зала на НИМ. /БГНЕС /www.bgnes.com