Последната трагедия в Студентския град на София върна в кръга на общественото внимание темата за беззаконието и мизерията, които царят в софийския псевдокампус. Както става и с други чувствителни теми, скоро случилото се се забравя, освен от студентите и преподавателите, чието всекидневие е свързано със Студентския град. Когато обаче се говори за „Студентския”, акцентът се поставя върху мизерната инфраструктура – разбитите улици и тротоари, калта или праха (според сезона!), върху тъмнината, кучетата и мутрите. Когато се говори за решения, обичайно се изтъкват като основни стъпки оправянето на инфраструктурата, поставянето на камери и намаляването на нощните питейни заведения, с което да се изтласка криминалният контингент. Това действително са задължителни за решаване въпроси, макар че много общежития бяха санирани, а и инфраструктурата бе подобрена през последните няколко години. Има обаче проблеми, за които почти не се говори и пише. У нас, в системата на общежитията, не е...