Някога на един висок трън се събрали много врабчета да си избират цар. -Цър, цър, цър ( цар съм )! - пищяло всяко и гледало да се покачи на по-високо клонче. Вдигнала се голяма шумотевица. Който минел оттам им се смеел, дето от тръна се правели на царе. Чул ги и един сокол високо в небето. Спуснал се върху им. Разпердушинил едно, второ убил и изял, трето отнесъл в гнездото да си нахрани пилетата. Когато се спуснал сокола, врабчетата се разлетели с писъци: -Чив, чив, чив ( чивчия* съм )! Никой не щял пред сокола да се прави на цар. А когато отлетял, започнали да се обаждат едно на друго от храстите, където се изпокрили: -Джив, джив, джив ( жив съм )! Оттогава им останало на врабчетата с "джив-джив" да се питат и обаждат едно на друго дали са живи.
------------ *- чивчия (тур.) е изполичар, т.е. с "чивчия съм" врабчетата признавали зависимото/подчиненото си положение. ------------
народна приказка
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!