Използваме тази метафора на Ницше не за да си послужим с неговия авторитет, а защото няма как по-точно да изразим отношението си към онова, което днес придава облика на духовния живот на обществото. Какво е то: 24-часова телевизия по няколко национални и множество други канали, радиоизлъчвания на немалък брой радиостанции, печатни издания - много такива, електронни издания и безчет сайтове, кино, театрални постановки, литература (много писатели – малко читатели), изложби на всичко, което минава за изкуство и на неща, които нямат нищо общо с него, музикални спектакли, концерти и пр., някои масови, други на клубно равнище. Тук едва ли бихме могли да обходим изцяло полето на духовното общуване. Умишлено не споменаваме случващото се в българското училище, университетите, научните институти, читалищата, музеите, архитектурните, археологическите и останалите паметници на културата. Правим го от уважение към тях, защото смятаме, че ролята им на духовни институции заслужава специално...