И ето, Кънчо се завърна пак при нас. Сега е в лъскавите корици на диплянка. Диплянката, разбира се, няма корици, но за това пък е лъскава. По-възрастните помним Кънчо. Но като че ли никой в стотиците анализи не го включи и него. А този, който е правил диплянката, му е сложил името точно заради това. И това е неморалното. Защото става въпрос за една вулгарна поема, която като тийнейджъри си я рецитирахме, но не в присъствието на представителки от другия пол. Поемата се нарича „КЪНЧО ПУ…ДЕРОВ”… Съжалявам, че трябваше да споделя това, но като не го е направил този, който е разпространил диплянката, ще го направя аз. Трябвало е и да включи самата поема, за да се стигне не само до полово, а и до „естетическо” образование на децата от детските градини. Но във всички случаи иде реч за съзнателен акт от страна на този, който е решил да ни образова. За циничната или вулгарна литература „Кънчо Пу…деров” е това, което са Иванчо и Марийка за циничния или вулгарен фолклор. Каквото са...