Ще те обичам от разстояние.
Ще те опазя от мен самата.
Тебе не искам да те ранявам.
Те си ми нещо като разплата.
Ти си ми нещо като проклятие.
И свръхподземно и свръхнебесно.
Когато превръщам мъжете си в братя,
всъщност им давам въже за бесене.
Тебе не искам да те обеся.
С тебе не искам да бъда вещица.
Ти си ми светлия спомен за песен,
която не съм делила с грешните.
Ти си ми времето, изброеното —
преди луната и след луната.
С тебе не може да бъде временно.
Ще те опазя от мен самата.
Ще те обичам от разстояние.
Камелия Кондова
Източник: Словото
Само дето такива обикновено ги говорим, когато и без това нямаме избора да обичаме отблизо. :)
Блогосфера
С броеница в ръце
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗