Понеделник_Ден_Тежък седял на пейката на гарата и въздишал. Въздишал толкова безнадеждно, че Жизнерадостният Парен Локомотив, който с всички пари се опитвал да възпре собственото си потегляне, защото сигнал за тръгване все не му давали и не му давали, чак попитал: -Какво Ви е? -Тежко ми е - бил отговорът. -Заради_нещо_определено или просто така? - внимателно се поинтересувал Жизнерадостният Парен Локомотив, макар да губел последни сили да сдържа парите си. -Просто така - признали му. - Аз, видите ли, съм ден тежък. -Аз също съм тежък - споделил Жизнерадостният Парен Локомотив. - Имате ли представа колко тежа? Хич не ви трябва и да знаете! Но ще ви разкрия една тайна: на нас всъщност само ни се струва, че сме тежки. Помръднеш ли веднъж от място, направиш ли няколко оборота на колелата и като се понесеш напред, ехе-е-е! И там, напред, разбираш, че въобще не си тежък, даже си лек като перце! Понеделник_Ден_Тежък се увил още по-добре в топлото си палто и се вкиснал окончателно: -На мен няма да ми се получи ... Не мога да помръдна от място. -Ами такова ... - казал Жизнерадостният Парен Локомотив. - Все пак ще ви се наложи, защото докато не помръднете от място, аз също не мога. -Това пък защо? - леко се изненадал Понеделник_Ден_Тежък. -Защото тръгването ми е определено за понеделник - отвърнал  Жизнерадостният Парен Локомотив, изпускайки няколко горещи пари. - И ако нямате никакво намерение да помръднете от място ... аз ей сега ще се взривя пред очите Ви, както и всички тук. -Как така ще се взривите? - зяпнал го в недоумение Понеделник_Ден_Тежък. -На парчета ... - обяснил  Жизнерадостният Парен Локомотив. - Налягането на парите отвътре ще стане твърде голямо и ще се разлетя навсякъде. -Мога ли с нещо да Ви помогна? - съчувствено попитал Понеделник_Ден_Тежък. -О, да! -  възкликнал Жизнерадостният Парен Локомотив. - Просто спрете да въздишате, надигнете се от седалката и всичко ще тръгне като по масло. -Няма да тръгне - тъжно се отзовал Понеделник_Ден_Тежък и пак въздъхнал. - Никога не ми е вървяло на мен ... Затова и ме кръстиха "Понеделник_Ден_Тежък". Вече знаят с кого си имат работа. -Дълго ли ще стоим още тук? - показали се пътниците по прозорците. - Вече закъсняваме за работа ... Защо не тръгваме? -Защото понеделник е ден тежък - обяснил Жизнерадостният Парен Локомотив. - И този Ден_Тежък не може да помръдне от място. А моето тръгване е определено именно за понеделник. По-рано нищо не мога да направя. -Ето, виждате ли! - казал Понеделник_Ден_Тежък, продължавайки да се гуши в топлото палто. - Прекрасно го обяснихте! Аз не бих могъл толкова добре. Пътниците зашумели, защото на тях обяснението въобще не им се видяло прекрасно. -Кой ден тогава сме днес? - развикали се те. -Предишният - умело избягнал прекия отговор Жизнерадостният Парен Локомотив, изпускайки на всички страни горещи пари, за да не се взриви наистина. -Е, как така "предишния"? Неделя ли е? - не преставали пътниците. -Така се получава - предал се Жизнерадостният Парен Локомотив и даже загубил мъничко от жизнерадостта си. -Как неделя? Вчера беше неделя. Няма две недели в седмицата - негодували пътниците. Понеделник_Ден_Тежък продължавал да се гуши в палтото си на пейката, все едно това въобще не се отнася до него. Тогава към него се приближил Железничарят_с_Флагчето и попитал: -Вие какво тук, гражданино Понеделник, не помръдвате от мястото си и задържате всички. Ето Жизнерадостният Локомотив заради Вас не може да помръдне от мястото си. В същото време друг Локомотив - Умореният не може да влезе в гарата, а цяла нощ е бил на път. -Вие изглежда не разбирате - тъжно погледнал Железничаря_с_Флагчето Понеделник_Ден_Тежък - какво е това "ден тежък". Между нас казано, това е ден, на който му е трудно да помръдне от мястото си. -Ей сега ще извикам полиция, тя бързичко ще ви повдигне - заканил се Железничарят и засвирил със свирката. А Понеделник_Ден_Тежък въздъхнал за пореден път. Знаел, че полицията не може да го помести, защото е ден тежък. В този момент от влака на перона скочил един Малчуган: -Какво сте се развикали всички? Толкова ли не разбирате, че когато на някого му е трудно да стане, трябва да му се помогне? На мен сутрин ми е трудно да ставам за детската градина и мама ми помага. После се обърнал към Понеделник_Ден_Тежък: -Хайде, подпри се на мен и се опитай да направиш една крачка! Понеделник_Ден_Тежък така и направил. След първата крачка последвали още няколко ... Скоро Понеделник_Ден_Тежък стремително се носел напред и вече усещал, че въобще не е тежък, а всъщност е лек като перце. -Казах Ви-и-и! - изсвирил пронизително Жизнерадостният Парен Локомотив, прелитайки с пълна пара покрай него, а Малчуганът размахвал от прозореца на влака флагчето, което преди тръгването му подарил Железничарят.
Евгени Клюев "Приказки за всеки случай"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!