70% от интервюираните българи смятат, че когато става дума за насилие над деца, не бива да се пренебрегват дори подадените анонимни сигнали, предаде агенция КРОСС. Следва да се уточни, че по този въпрос не регистрираме значими отлики между преценките на родителите и на онези респонденти, които нямат деца. Това показва доколко важно е според общественото мнение да се откликва бързо на всеки сигнал за посегателство над дете, дори да съществува риска той да се окаже фалшив. Това сочат резултатите от национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) за идеите, заложени в проекта на Закона за детето. Как се възприема така нареченото „минимално насилие” над децата (шамар, издърпване на ухо, напляскване) – 68% от българите одобряват използването на „минимално насилие” върху децата (шамари, издърпване на ухо, пляскане). Интересното е, че не регистрираме възрастова специфика в отговорите, т.е., че привърженици на подобни възпитателни мерки се срещат във всяко поколение българи. Налице е обаче тенденция, която се отнася до образоваността на населението – колкото по-образовани са възрастните, толкова по-малко те са склонни да определят като приемливо прилагането на минимално насилие върху децата. И въпреки това, дори и сред висшистите, делът на одобряващите подобни възпитателни мерки е двойно по-висок от този на неодобряващите.
Може да се предполага, че отговорите на подобен въпрос в някаква степен са косвен индикатор за прилагането на минимално насилие. В семейства, които живеят без брак, децата са възпитавани по-често чрез методите на „минималното насилие”. Обществените преценки за предложените в закона за детето изисквания към родителите, настойниците и др. лица, полагащи грижи за децата.
Най-масово (от 91% от българите) е одобрявано изискването дете до 8-годишна възраст да не се оставя без надзор (включително и вкъщи). Подобно изискване е приемливо за всички обществени прослойки. 83% са на мнение, че надзор е необходим и за по-големите деца – до 12 години в случай, че отсъствието на човек до тях създава по някакъв начин опасност за физическото, психическото и нравственото им развитие.
Според 85% от участвалите в изследването е желателно децата да бъдат придружавани на обществени места след 20 часа, ако не са навършили 14 години.
74% от българите са на мнение, че придружител е необходим и за деца между 14 и 18 години, когато излизат на обществени места след 22 часа. Жените и образованите респонденти по-често от останалите одобряват това изискване.
