В страната на тъгата и меланхолията светлината е винаги приглушена, въздухът е леко задимен, а в ъгъла се върти стара грамофонна плоча. Тишината се изпълва с дълбокия глас на Ленард Коен, който знае, че щастието съществува, но сивият спектър на нещастие може да предложи достатъчно нюанси за вечно търсещата душа на твореца,която е винаги неспокойна