КНСБ подготвя предложение до министър-председателя Бойко Борисов в Националния съвет за тристранно сътрудничество да бъде обсъден единен кодекс за държавната служба. Това каза президентът на синдиката Пламен Димитров, предаде репортер на БГНЕС. В този Кодекс ще има общи правила за уреждане и уеднаквяване на всички режими на наемане, упражняване на труд, почивки, отпуски и работно време във всичките министерства, ведомства и във всичките системи, обясни Димитров. Такива са работещите в ДАНС, МВР и МО държавни служители. Димитров посочи, че това предложение ще бъде отправено в следващите дни. Чавдар Христов, изпълнителен секретар на КНСБ, сравни този кодекс с Изборния кодекс. "Аналогията с Изборния кодекс, макар и далечна е идеята. Ние имахме няколко закона за избори, сега имаме един по-общ. Всичко за провеждането на изборите и по различен начин за онова, което е специфично за различните избори", каза Христов. Той смята, че трябва да се върви в тази посока и път, и затова ще инициират разговор в НСТС. От КНСБ разкритикуваха промените в Закона за държавния служител. Според президента на КНСБ, в промените се вижда единно явно намерение от Симеон Дянков за отнемане на права на държавните служители. Според тях начинът, по който се определя заплатата на държавните служители, ще доведе до намаляване на базовото възнаграждение. КНСБ не смята, че не трябва да има бонусна система, но допълнителното възнаграждение не трябва да надвишава една четвърт от заплатата на служителя. Пламен Димитров подчерта, че са категорично против бонуси, които са в пъти над заплатата. Синдикатът не очаква, че законът, който вече премина на първо четене няма да бъде приет. Те обаче искаха да се чуе и тяхното мнение по него, още повече, че той не е бил обсъден на Тристранния съвет. С този закон, според техните сметки, се предлагат промени точно в 48 други закони. С промените в 17-18 от тези закони пък се придава статут на държавен служител на хора, работещи в други администрации, които не са държавни. Чавдар Христов даде за пример НОИ, където работят около 3000 души, НЗОК и Икономическият и социален съвет. От КНСБ имат свои предложения за Националната инициатива "Работа за младите хора в България". Сред предложенията са тези безработни и неактивни младежи до 29 години да бъдат обособени в подгрупи, за които да има програми и мерки, съобразно спецификата на подгрупата. Младежите без висше образование, с висше образование и с висока квалификация като рискова група, потенциални емигранти, да бъдат специален обект на инициативата. За тях се предлага да им бъдат осигурени възможности при необходимост да се включат в програми, които да ги задържат в България. Такива програми, според КНСБ, могат да бъдат атрактивни обаче само ако зад тях стоят сериозни финансови стимули под формата на студентски карти, опрощаване на заеми за млади семейства, преференциално финансиране на предприемачеството сред тях и др. Освен това от КНСБ предлагат и създаване на програма за споделено работно място, която може да бъде в два варианта. Единият е: споделено работно място между младеж и лице в предпенсионна възраст и така да се предаде опит. Вторият вариант в споделено работно място между двама младежи. От КНСБ предлагат Агенцията по заетостта да разкрие т.нар. младежки бюра. /БГНЕС /www.bgnes.com