Докато у нас управляващи и опозиция спорят кой е по-по-най за бонуси, премии или както и да ги наричат, в Европа се води от година-две друг дебат. Ние, както винаги, пускаме духа от бутилката или отклоняваме внимание, за да си остане гражданството пред телевизора с ракийка и салатка. Донесени от село и все още без мирис на менте. Други, малцинство вече, се сетиха за старата реплика на Радой Ралин, че „ако не се правех на луд, щях да полудея”, но и те предпочитат да бъдат зрители на спектакли, чийто край е предизвестен. В нашия ЕС политици и сериозни медии припомнят президента Митеран, който разкритикува „парите, които водят до загниване на съвестта на хората”, и цитират Франсоа Оланд, социалистическия кандидат във Франция за президент, който казва, че „докато някои се обогатяват безгранично, несигурността се увеличава, а проблемът с бедността се задълбочава”. В кризата президентът Обама говори за данъци на богатите, г-н Саркози заигра по ръба на познатия ни популизъм с обещания...