Тази статия писах през септември. Малко я оставих “да отлежи”, за да видя дали изводите от нея ще се потвърдят. Затова и сега я пускам. Повод да я напиша беше новината за сливането на две големи гръцки банки. По една от ефирните телевизии, в най-гледаното време имаше икономическо предаване, на което се обсъждаше този въпрос. Бяха поканили икономист да коментира. Този икономист каза, че няма нищо страшно в това, че се сливат двете банки в Гърция. Очаквало се и тукашните дъщерни банки да се слеят. Това било естествен процес. Даже даде пример с банки от челната тройка в Германия – Комерцбанк и Дрезднер банк, които се слели с помощта на мощна държавна финансова инжекция от германския данъкоплатец. Това (сливането на гръцките банки) било само положителна новина. Разходите на двете банки е щели да се оптимизират, клоновата мрежа на двете банки щяла да заработи още по-добре и да се консолидира, банковите депозити на гражданите щели да са още по-сигурни, защото новата банка ставала...