Константин Павлов говори за опасностите от ACTA по БНТ. Снимка: от тв екрана

Забавно ми е да гледам,  как известни и добре платени личности, като Карл Де Гухт, еврокомисар по търговията, както и някои български лобисти, усилено промотират стария бизнес модел на копирайта, т.е правото на рента от всяко копие на цифров интелектуален продукт.

***
Всички правоносители и техни говорители излъчват един и същи вопъл –

„Нима може да се прави бизнес с нещо, което се намира безплатно?“

Този вопъл има две страни:

- Първо, те твърдят, че за тях рентата от създаването на копия е най-добър, ако не и единствен валиден бизнес модел.

- Второ, те твърдят, че от информация, която се предоставя безплатно, не може да се печели.

    Затова се опитват да ни накарат да повярваме, че без тотален контрол върху копирането и споделянето на файлове, без контрол, влизащ драстично в личното пространство на потребителите, бизнес с цифрови интелектуални продукти би бил невъзможен. Дори се твърди, че творчеството става невъзможно, освен в някакъв много елементарен и аматьорски вариант.Това просто не е вярно.За съжаление, горните две твърдения са залегнали в по-голямата част от законодателството, третиращо бизнеса с интелектуални продукти и много усилено се тиражират от медиите, нанасяйки чудовищни щети върху бъдещето ни и върху шансовете ни да изградим икономика на знанието.От същите две (несъстоятелни) презумпции следва:

    „Трябва ни ACTA или нещо, което да прилича на нея, за да имаме контрол върху всяко едно електронно устройство,  за да сме сигурни, че нито едно копие няма да се направи без наше знание и без да е в наша полза, дори за целта да трябва да надничаме зад рамото на всеки потребител.“


    Т.е. без демонтиране на цялата система на човешки права, мечтите на правоносителите няма как да се осъществят.

    ТОВА Е И НАШИЯТ ШАНС ДА СПРЕМ ТАЗИ ПОРОЧНА ПРАКТИКА.

    ***
    На лицемерния плач, че цялото това извиване на ръце ставало заради авторите, които умирали от глад, ще се усмихнем този път, защото знаем, че авторите са само маята от която се прави „продукта“, т.е. те са минимален, но необходим ресурс за производството и имат само минимално присъствие в традиционния бизнес цикъл.

    В музикалната и в кино индустрията, мейджърите злоупотребяват с авторите, защото използват картелното си положение на пазара, за да диктуват условията си.

    Договорът с мейджър означава – заробване за дълги години, мижави проценти от продажбите и големи проблеми, ако авторите решат случайно ги напуснат.

    Наблюдава се удивителна прилика с бизнес цикъла на търговията с наркотици.

    Много печелят всички по веригата, освен тези, които са на двата ѝ края.

    (Трагикомичен е случаят с TLC, които, след като продават 10 милиона албума през 1994 г., обявяват банкрут.)

    Те биват принуждавани, понякога с много груби мерки, да участват в нея и да не им хрумва да я напускат.

    ***
    Можем ли да освободим творците от пожизнената тирания и 70 години отгоре? 

    Можем ли да спасим потребителите от картелните цени и монополното поведение на мейджърите?

    ***
    Във виртуалната среда информацията може почти без усилия да се разпространява и да се мултиплицира.

    Тоест, СТОЙНОСТТА на техническото разпростарнение и копиране в Мрежата клони към нулата, особено ако бъде разпределено между потребителите (например чрез P2P мрежи).

    Не е никакъв проблем да се достави цифров интелектуален продукт във всяка точка на планетата, стига да има връзка ...