Всичко започва с една легенда! Много, много отдавна, шамана на племето имал сън, в които боговете му казали, че тигър ще убие едно от децата в селото - момиче, което ще се роди в сряда. За зла участ, първото момиче, родено в сряда, било неговото. Тъй като тигрите убиват жертвите си, като чупят първо врата, той наредил всички деца родени в сряда да носят плътни месингови пръстени около вратовете си. Тъй като детето не било убито, всички предположили, че месинговите пръстени са го предпазили, и с течение на годините този обичай, момичетата родени в сряда да носят месингови пръстени около врата си, станал популярен. В действителност, толкова популярен, че жените се опитвали да родят в средата на седмицата, така че ако бебето е момиче, то ще бъде щастливото "дете родено в сряда". [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info] Разбира се , има и не толкова колоритни , но и не по-малко вероятни, версии за жените с пръстените – че така не са привлекателни и няма опасност да бъдат отвлечени от други племена (с цел освежаване на гена и кръвта, дори в България някои социални групи го практикуват все още), или противоположната- за да са по-интересни и атрактивни ( това по го вярвам , иначе защо ще си слагат и под коленете). Каквато и да е най-достоверната причина – те наистина съществуват все още, и наистина носят този тежък метал. Това обаче не са пръстени, а спираловидни намотки от месинг, дебели колкото кутре, и тежат доста. Поставянето им започва от 5годишна възраст, като с възрастта навивките се удължават. На снимките после успяхме да ги преброим – около 15-16 пръстена имат младите момичета,а една от най-възрастните носеше поне 26-28 пръстена! Походката им е изправена, но доста скована – с такава тежест на врата едва ли може да е различна. Всъщност , не вратът се удължава с времето , а се деформират раменете надолу . Деформират, според нашите разбирания - ако тия млади момичета махнат това желязо , сигурно ще са прекрасни с удължените си вратлета. След първоначалното слисване, вече привикнали с обстановката и гледката, усмихвайки се едни на други, се опитваме да завържем някакъв разговор, въпреки че май не е препоръчително ( не е нужно чужденците да чуват техните истории и действителните им проблеми ). Общността Карен , известни и като Падаунг, са живели в Бирма с векове по протежението на границата с Тайланд и са се занимавали със земеделие, засаждане и култивиране на ориз, отглеждане на животни, както и с лов. Гражданска война в Бирна, определяна и като геноцид срещу собствените племенни малцинства, е прогонила почти два милиона. Много от племенните общности, са избягали през границата в съседен Тайланд. Тук Карън, и по-точно жените с дълги вратове, са изправени пред четири варианта: -да си останат в бежанските лагери, официални бежанци без препитание, и да чакат неясно докога някакво развитие, -да живеят в туристическите селища -резервати срещу минимално заплащане (но без никакъв статус и права) -да се върнат в Бирма за да заживеят също в резервати около езерото Инле като туристическа атракция, тъй като по родните си места не само не са желани, а и прехраната вече е невъзможна -да продължат да се надяват че някои страни ,като Нова Зеландия , ще им дадат възможност да емигрират, за да заживеят тихо и спокойно, но пак в „културни” села, с цел туризъм.
Тук, в това селище, на всички жени, които си носят пръстените им се плаща по около 60$. Отделно всеки един от племето Карен получават около 5$ за ориз, включително и мъжете, въпреки че такива не видяхме, може би бяха някъде да си търсят работа. Сигурно някой ще възкликне – какво толкова, стоят си ,продават си сувенирите, че и им плащат. Нека да помислим за избора пред тях. И по-точно за избора пред младите момичета. Едно от тях сподели – много ми се ходи в града, толкова е интересно... но с тези пръстени... Колкото и несправедливо да ни се струва тяхното положение, може би тези резервати са приемливият избор. Нежелани и гонени в тяхната родина, трудно приспособими поради външния си вид в един съвременен Тайланд, туристическите селища са единствения им шанс да запазят своята идентичност и да оцелеят заедно с уникалния си външен вид.
Вече всички се усмихваме. Изглеждат симпатични с дългите си вратлета и всичкия метал по тях. Нереално е и че сме сред тях , в тяхното село, на една ръка разстояние. Уникално е ! Невероятно ! Трябва да се видят на живо! Пропътувахме хиляди километри най-вече заради тях- Longneck woman. Автори: Жени Русева Снимки: авторът Други разкази свързани с Народи – на картата:
