Не е важно, колко си бит, колко отрова поглъщаш на ден, нито дари умираш от глад и болестите пъплят по теб като бълхи. Важното е, когато шефът те показва на някой важен гост, да изглеждаш доволен, нахранен и с розови бузи. Историята винаги се повтаря. У нас обикновено разиграваме грозните случки от миналото. По време на нацистка Германия имало един шеф на концентрационен лагер, който успял така да натъкми нещата, че убедил Червен кръст, че евреите и децата им са в страхотно здраве и добре нахранени. Справил се така добре, че представителите на организацията дори повярвали, че малчуганите ходят на училище. Най-вероятно съдбата на тези от обитателите на лагера, които са се провалили в изглеждането пред гостите, никак не е била приятна. Поради това, че вече сме цивилизовани и модерността владее цялата ни територия, ние вече ходим да изглеждаме зад граница. Изпращаме, разбира се, най-отбраните да ни представляват пред чужденците. Въпреки внимателния подбор обаче се случва някои от...