Тази нощ спах. И станах късно. Още преди кафето се логнах във Facebook и разбрах за Париж. Проспала съм го. Сега чета и наваксвам. И отвсякъде ме гледа френското знаме, Айфеловата кула и спрежението в първо лице единствено число на глагола être. И вече ми се повдига. Защото: Колко от вас през тези години са шернали поне снимка на умиращо африканче от глад? Колко от вас са си сменили профилната снимка с плачещо сирийче? Колко от вас не удостоиха със същото внимание и дори не се разпла