След мъчително 22-годишно тъпчене на място, потръпвайки от образите, звуците и миризмите на деградиралата българска публична среда, взирайки се в семейните и „професионални“ биографии на политическия, икономически и медиен елит, не може от време на време да не си задаваме някои съдбовни въпроси.
Кои бяха факторите, които можеха преди 22 години да измъкнат България от тресавището на 45-годишното комунистическо зверство?
Кои бяха опорите, които можеха тогава да й помогнат да се върне към себе си, да преоткрие истински ценности, да стане притегателен – духовен, културен, икономически – център за всички българи, където и да живеят те, от Бесарабия, през Източна Сърбия и Вардарска Македония до Кърчинските планини и Голо Бърдо в Албания?
Кои бяха двигателите, с чиято помощ днешна България можеше да си възвърне онова самочувствие и вътрешна сила, които й позволиха при Стамболов да се опъне успешно дори на тогавашната велика Северна империя на злото.
Те бяха: вярата, монархията и просветеният, толерантен национализъм.
Не случайно именно върху тях съсредоточиха усилията си хората на генерал Зотов*, многогодишният резидент на КГБ в България, чието име слабо се знае у нас.
Българските му лакеи, работодателите и колегите им в Кремъл и Лубянка се погрижиха от самото начало на т.н. „преход“ и трите горни идеи да бъдат дискредитирани и перверзно деформирани, така че читав човек да не ги погледне повече през живота си.
- Възстановяването на религиозните институции като морални ориентири и източник на обществено и лично упование бе компрометирано чрез пълното подчиняване на БПЦ на Москва и на московската агентура. Аморалният и развратен висш клир бе утвърден на позициите си, на които бе поставен в разрез с всички канони от светската, партийна власт.
Новото начало, което можеше да постави един истински народен църковен събор, бе осуетено. Оклеветени и медийно охулени бяха т.н. “секти”, злепоставени бяха евангелските църкви, затрита бе достойна роля на евангелизма в нашето Възраждане.
Че мюфтийството е нещо повече от придатък на ДПС, управлявана от наследниците на КДС не си струва и да се отваря дума. Не ми се вярва в ръководството на юдаистките общности нещата да стоят коренно различно.
- Идеята за монархията бе дискредитирана в дългосрочен план чрез фигурата и зулумите на докараното от московските кукловоди мадридско самоотрекло се чучело.
- Национализмът – чрез личността и делата на софийския, обработен и активиран в Москва, шут Волен Сидеров, чрез гротескните днешни водачи и черносотнически последователи на някога славни организации като ВМРО.
Едва сега забелязвам как по естествен път, без да съм си поставял в началото на този текст нарочна концепция стигнах до традиционното „Бог, цар, отечество“…
Зад тези три думи стоят вечни принципи (естествено манипулирани и злоупотребявани през вековете).
Но изчистени до истинската им същност, разбирани с просветеност, любов и взаимна отстъпчивост – както се полага за един XXI век – те може би биха помогнали да се промени не само нашият път. Те биха противодействали и на западноевропейската безпътица – политическа, финансова, но преди всичко културно-етическа и морална -пред която не може да си затваряме очите.
P.S. Забелязвам, че за да не стане някое недоразумение трябва да уточня: „Бог, цар, отечество“, както го разбирам аз, е разбира се пълна антитеза на перверзното „Бог, Царь, Отечество“, познато ни от стара (и нова!) Русия!
* Данните за генерал-лейтенант Генадий Зотов в мрежата са изключително оскъдни. Един от големите специалисти по КГБ Юрий Фелщински съобщава, че Зотов е роден 1946 г. Завършва Московския държавен институт за култура и двугодишен курс на КГБ. Кариерата му е концентрирана главно в Аналитичното управление и в 5-то управление ( 4-ти отдел, занимаващ се с „разработката“ на религиозните организации и йерарси). Прекарва немалко години (колко?) като представител на КГБ и на ФСБ в България. Обратно в Русия той става шеф на страховитото Управление за вътрешна сигурност, а след това и на Управлението за защита на конституционния ред.
В един печатен материал на Национал-Болшевишката Партия в Русия се посочва, че нейният председател Едуард Лимонов (днес голям противник на Путин – вж. ми окото! – бел. на авт.) в края на 90-те години се срещал с генерал Зотов, който е описан като „невысокого роста, полный, вполне добродушного вида человек“…